Като се замисля... май от нищо не ме е страх...
От смъртта не ме е страх, даже ми е любопитно и след като знам, че тя така или иначе ще настъпи, си живея живота и си чакам годинките да минат и да разбера какво става след като умрем...
От насекоми, влечуги и разни там животни също не ме е страх... даже ги обичам.
Едно време от високо ме беше страх, ама след като скочих с бънджи и този страх изчезна, даже се чувствах невероятно.. и вече постоянно седя надвесена като видя по-висок мост.
Пък и от болести не ме е страх... нещо нормално са за организма, пък ако вече е нещо неизлечимо ми ше си умирам и те т'ва е...
Продължавам да си мисля, и някак не намирам нещо или не се сещам за такова от което да ме е страх.