Изпитвам ужас от затворени и тесни пространства.
Баба живее на 14тия етаж. Когато ходя да я виждам (а това е всеки ден, че даже и по няколко пъти дневно) се катеря по стълбите нагоре и надолу. Абсурд да стъпя в асансьор. Дори и да не съм сама, пак ме е страх.
И с метро ме е шубе да пътувам. Страничните седалки, гаденето, отвратителната миризма мога да ги преживея, ама ме е страх, че метрото може да се преебе точно м/у 2 станции и аз няма да мога да изляза..