Много добре го каза. Надявам се повече хора да го прочетат за да си имат едно наум винаги. Мен ми трябваха две години за да установя това нещо... За жалост ми беше дотегнало до такава степен, че когато обърнах гръб, останах така завинаги и загубихме всякакви отношения с мацката. Може да е било по-добре така. Но две години които преживях, с ръка на сърцето мога да кажа, че не мога да ги определя. От щастие, каквото не бях изпитвал никога, до депресии в които не бях изпадал никога. Пътят към Голгота - това е най-доброто приятелство с момиче приятели.... аз го извървях целия, дори и кръса си забих...


П.С. Това бе преди 1.5-2 години и за щастие съм забравил всичко , останаха само хубавите спомени. Просто нека да оставим урок за поколения след нас