Приятелят ми спрямо мен беше така. Нито беше влюбен в началото, нито ме обичаше кой знае колко. С времето нещата се получиха и при него. е, имало е тръпка, но не това избухване на чувства, което е очаквал. сега знам, че съм адски обичана жена. не помня в коя книга четох, че мъжете обичат по 2 начина. При първия любовта идва като взрив в сърцето, връзката е бурна и страстна, но така бързо изгаря. При втория начин любовта се заражда бавно в сърцето с течение на времето и тази любов става силна и продължителна. А аз пък съм на мнение, че за да обичаш някой трябва време, много време заедно. Другото е влюбване. Любовта и обичта са много по-различни. С всеки изминал ден аз обичам мъжа до мен все повече и повече и се чудя как може преди месец да съм го обичала толкова малко. Той просто е всичко за мен.

soul1199, изобщо не съм съгласна. то трябва да има искра, иначе няма изобщо да се заформи връзка. Но искрата може да бъде просто харесване. И все пак защо да не дадем шанс. Ако той не ни беше дал шанс, въпреки, че не е нахлувала буря от чувства в сърцето му, сега щяхме да сме сами и нещастни, а най-вероятно и девствени . Човек трябва да даде шанс на една връзка. Знаеш ли от къде ще изскочи зайчето? Аз си бях навила на ината, че ще съм с него. Изобщо не съм си мислела, че ще изкараме повече от месец. Исках да си имам някой, да се забавлявам. Е, 58 месеца вече сме си заедно!