да найстина на колко сте
Дъждът се смее с глас като хлапак, намислил новата си дяволия - помита шапки, шлифери и прах, преструвките гримирани измива. Прегръща дръзко пъстрите поли, по устните задъхано се стича... Хвърли чадъра - нека да вали! Ще можеш ли в дъжда да ме обичаш?
Правила за публикуване
2001 - 2026 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2026 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат