На мен ми се случва в момента почти същото. Момичето което обичам е все още е с мен обаче разбирам че е мнго студена кам мен че не изпитва същото както аз искам поне мъничко да покаже истинска обич да разбера че и те поне мъничко ме обича ще я направя наи щаслива обаче те неможе да го разбере. Аз я обичам може да се каже мнго всека секунда е в ума ми но тя ме наранява с студените си думи с студеното си поведение с студеното си съце. Тя не може да разбере че никои не може да я обича както аз никои не може да я целува както просто на нея не и пука ако и кажа сбогом тя ще ме спре за момента обаче разбирам че не и идва от вътре тя просто не иска да си загуби броиката на обожатели иска да има мнго обжатели тя въпреки че излиза само с мен това не ми стига искам мъничко лубов в момента сам мнго объркан умът ми казва забрави я а сърцето все копнее да я види да я прегърне и целуна опитвах се да я игнорирам един път не и се обаждах не и пиша не това вярно деиста за момента обаче след първата ни среща след като запали отново оганя в мен минава си на съштото място пак не и пука какво да сторя мисля да и кажа че аз я обичам истински и когато наистина осети лубов кам мен тогас да ме потърси въпреки че рискувам да я загубя за винаги мисля го за правилно вие какво мислите ???





ЗА НЕЯ Е ВСИЧКО ЕДНА ИГРА!!!