Аз пък съм на мнение, че приятели няма, има само познати, с които да изпиеш едно кафе и да си кажеш нещо повърхностно. Не много лично. Да не посърнеш много от моето мнение, но е така. Сега след като повярвах в думите от първото изречение и хич не ми пука. Говоря си с хората за всичко без много лични неща и излизам чат- пат с някой на по кафе и съм си добре така. Няма за какво да се нервя и отчайвам, че тоя говори зад гърба ми, че оня ми плете интриги. Просто трябва да минеш през този период и да го осъзнаеш.


Съжалявам за дългия пост, но съм си филисоф, а и се вживях.