Защо има хора, които смятат че единственото нещо което им е нужно за да те опознаят е просто 1 бърз разговор с теб или просто в компанията да кажеш 1-2 думи и човекът срещу теб веднага да си извади твърде погрешна преценка за теб от казана 1-2 или максимум 3 думи! Истината е че това е много рядко срещана способност, която съумяват да използват единствено адвокатите, психиатрите, някой доктори и учители...

Не ви ли е писнало вече да гледате човек който е срещу вас и да ви лъже право в очите и да не се усеща ни най малко, че вие самите знаете за това му действие! Напоследък се наглеждам на все повече и повече хорска завист, омраза и прочие... не знам, нямам представа какво толко им преча на хората в тоя техен "живот на мишки"! И най-главния ми въпрос е защо смятат, че по този начин ми вредят или ме дразнят... напротив на мен ми е интересно винаги да научавам нещо ново за себе си, което не съм знаел до преди няколко дни Да определено е много приятно изживяване...

За най-прост пример давам просто, че разбрах как съм се бил напил онзи ден в не знам си коя дискотека в Студентски град... След това разбрах че съм се свалял с някакви си момичета по скайп, който били гаджета на еди си кой... (1во скайп не е място за сваляне и 2ро за чий са ми некви овце дето смятат, че са хванали Господ за т******е?!). Клюки за себе си има колкото искате... Но ако нямах приятели нямаше и толкова да разбера за себе си

Та така... с няколко думи да обобщя => Колкото и приятели да имам... никой не ме познава! Всеки знае по нещо и смята че знае всичко... истината е далеч... Аман от приятели!

Въпросът ми е следният: Според вас колко истински приятели имате и дали можете да се кълнете в тях, че скоро няма да се обърнат в обратна посока?!