От написаното от теб съдя, че и момчето не е безразлично. Но в един форум никога не можеш да дообясниш напълно нещата и в повечето случаи то е едно, а във форума го изкарват друго. За миг спри с песимистичните мисли как не те харесвал, ти колко си объркана и т.н. и се замисли за реакциите му в дадени случки, за държанието му към теб(и дали е само към теб такова, или по принцип към всички) и т.н. Оттам нататък вече си прави изводите, но пак казвам, недей да се отричаш на мига("ама аз си въобразявам","не може да е така, той не ме харесва"). Какъвто извод си направиш първоначално - той ще да е правилния. Всичко след него е един мнооого порочен кръг. Започва прекаленото философстване на ум, голямото противоречие със себе си и самонавиването как нещата не са така, ами са най-лошия възможен вариант, който може да се случи. Не оставяй страха от провал да ти попречи. Давай, смело напред, пробвай, по-добре да поемеш риск, отколкото после да си чупиш главата, че си изпуснала нещо хубаво. Колкото до моя съученик - не ставаше дума само за външност, ами и начин на държание, характер, абсолютно не се припокриваше с досегашния ми "вкус", ако мога така да го нарека. Въпреки всичко сега осъзнавам, че беше по-добре, че нищо не направих, защото изпитвах само привличане и нищо повече. Само щях да го мотая, ако беше научил и ми отвърнеше на чувствата. Пък и да не ми беше. Аз само и единствено изпитвах тръпка. Нищо сериозно нямаше да се получи. Но това пък не значи, че моя случай е като твоя. Изобщо даже. Моето си беше безнадеждно още отначалото, но ти няма как да разбереш, докато не опиташ. И да, темерутски се държиш. Дори и ти да не го усещаш. Седнете, поговорете, пък да се изяснят позициите. Ако искаш, изчакай още малко, да видиш какви са ти чувствата, но пък недей да чакаш прекалено дълго. Дори и да не се получи между вас, не вярвам, че приятелството ви ще се промени или поне не би трябвало.