Бях на 14 годинки и отидох до тях, след като разбрах, че е разбрал, че вече три години го харесвам,чукнах му, той отвори и почнах да му говоря как искам да сме приятели и че не търся нищо сериозно от него, щото съм малка

Вече пораснахме, той гони 30така и взема, че от бая време ми е хвърлил око, ама няма да му се дам, да е мислил на време

За друго не се сещам. Като че ли с възрастта вече не се притеснявам от мъжете. Все ми е тая какво ще кажат, вече толко са ме разочаровали, че ме боли оная работа кво става.