Как се руши светът ..

**smiirnoff** · 07-07-2009, 08:26

Знаете ли как се руши светът? Трудно е да се опише с думи ... Това се случва, когато те предаде любимият човек. Виждаш го все по-рядко и по-рядко, не намирате общи теми за разговор ... Очакваш го с нетърпение, а в отговор получаваш хлад и тъпо равнодушие. Със всички сили се опитваш да му обясниш нещо, но се сблъскваш с безразличието нежеланието му да те разбере. Плачеш, крещиш – но той не те чува ...

Защо се получава така? Просиш само за капка внимание ... толкова ли е много? Така ти се иска всичко да е както преди, но разбираш, че това е невъзможно. Опитваш се да разговаряш с него, но отново се проваляш, и пак виниш и ненавиждаш себе си ... А той само се усмихва в отговор. Красива и ... чужда усмивка. Прекрасно разбира всичко, но не иска да те успокои. Тогава осъзнаваш, че си в безизходица, очите се изпълват с празнота; не можеш да се примириш с това, не умееш да живееш без него ... В безизходица си, отчаян, светът рухва под краката ти ... Нищо не можеш да правиш, единственото, което ти остава е да гледаш ... Да гледаш как най-близкият ти човек се превръща в непознат. Никой не може да ти помогне, чувстваш се безсилен. Мечтаеш само за едно: да го върнеш отново, но той вече има нов живот, в който няма място за теб. Спомените за изминалото време още дълго ще раздират душата ти.

Светът ти се руши ...
P.S не е за мен , просто го видях , хареса ми и реших да го публикувам .. понякога това наистина е много вярно .. ; )

**NeZaPoznat** · 07-07-2009, 08:31

Първоначално написано от smiirnoff

Знаете ли как се руши светът? Трудно е да се опише с думи ... Това се случва, когато те предаде любимият човек. Виждаш го все по-рядко и по-рядко, не намирате общи теми за разговор ... Очакваш го с нетърпение, а в отговор получаваш хлад и тъпо равнодушие. Със всички сили се опитваш да му обясниш нещо, но се сблъскваш с безразличието нежеланието му да те разбере. Плачеш, крещиш – но той не те чува ...

Защо се получава така? Просиш само за капка внимание ... толкова ли е много? Така ти се иска всичко да е както преди, но разбираш, че това е невъзможно. Опитваш се да разговаряш с него, но отново се проваляш, и пак виниш и ненавиждаш себе си ... А той само се усмихва в отговор. Красива и ... чужда усмивка. Прекрасно разбира всичко, но не иска да те успокои. Тогава осъзнаваш, че си в безизходица, очите се изпълват с празнота; не можеш да се примириш с това, не умееш да живееш без него ... В безизходица си, отчаян, светът рухва под краката ти ... Нищо не можеш да правиш, единственото, което ти остава е да гледаш ... Да гледаш как най-близкият ти човек се превръща в непознат. Никой не може да ти помогне, чувстваш се безсилен. Мечтаеш само за едно: да го върнеш отново, но той вече има нов живот, в който няма място за теб. Спомените за изминалото време още дълго ще раздират душата ти.

Светът ти се руши ...

Така е - като свързваш твоя 'свят' само с един човек ..... така е

**XTREMEFREERIDE** · 07-07-2009, 08:39

Бяхме така със приятеля ми 5 месеца. Така и не се отказах. Ето, че всичко се оправи. Винаги има спадове, но после е по - хубаво от преди.

**smiirnoff** · 07-07-2009, 08:45

Първоначално написано от XTREMEFREERIDE

Бяхме така със приятеля ми 5 месеца. Така и не се отказах. Ето, че всичко се оправи. Винаги има спадове, но после е по - хубаво от преди.

това е относително .. не винаги след всяка спънка някой ти помага да се изправиш .. но и това , което ти написа е донякъде вярно ; ) ..

**sladkalady** · 07-07-2009, 08:46

Да,понякога е много вярно

**Hilary_** · 07-07-2009, 09:02

Колко познато ...

**purple__love** · 07-07-2009, 09:32

С бившия ми приятел така си завършихме връзка от почти 2 години... Със сегашния ми приятел сме в такова положение... Но се държа и за двама ни... Не се предавам лесно!

**malone** · 07-07-2009, 10:45

Безразличието е нещото което мен винаги най-много ме е дразнело в хората.Щом то се появило значи няма смисъл да си с този човек.На думи звучи просто знам,но ако искаш да не се терзаеш ще трябва да го осъществиш и на практика.