Първо, за заинтересуваните имам last.fm.

Иначе музиката, която слушам, не се ограничава много-много. Слушам метъл слушам /колкото и да мразя да казвам "метъл" заради съвременната "метъл" младеж с вкус на nightwish и limp bizkit/, рок слушам, доста често стари и нови прогресари /pink floyd, marillion, tool, king crimson, mastodon/, sludge/southern/stoner от ранга на pantera, kyuss, acid bath, melvins и подобно.

Естествено, не съм "само жици, братле, другото не струва" и бая industrial слушам, по едно време no-wave слушах, сега взех че по neo-folk се запалих. Електронна музика също слушам, особенно The Prodigy.

Ако човек всъщност се загледа, падам си по някакви експериментатори - я Laibach, я Mike Patton, я Al Jourgensen. Музиката трябва да има развитие, не да ми седи на едно място и да ми пее за дракони и рицари само. Та за това няма да видите такъв метъл, какъвто "съвременната метъл младеж" /колко як термин само/ слуша.

А, да, и доста пънк слушам, основно в лицето на Dead Kennedys, понякога Misfits, понякога NoMeansNo, понякога Lard, както и някои други групи. Общо взето харесвам музика с идея, не просто 2 рифа и соло-пълнеж за поредния 5-доларов албум.

Иначе защо я харесвам - може би защото успявам да намеря изразни средства в нея. Де да знам, може би всичко идва от онзи първичен инстинкт свързваш ритъма с еротичното. Всъщност въобще не познавам човек, който може да обясни подробно защо харесва музиката, която харесва.