Отдушник...

[BaBsYyY_SeXyYy]

Виж, аз не пиша с 0 вместо О, достатъчно умна съм си да пиша нормално във форуми! Но няма значение
За да не е спам, ще споделя, че разказът ми вече има цели пет глави

[mArMaLaDkA]

Влиза в болница. Кофти. Не съм го виждала от сума ти месеци. Не мисля, че ще е уместно да му ходя на свиждане. И все пак, най-вероятно ще трябва. Възможно е това да ми е последната среща с него. Нямаше да говоря така, ако не знаех колко сериозни са нещата. Въпреки това се държах като задник. И все още се държа. Горделива съм.(...) Мамка му. На всичкото отгоре ще излизам утре с нея. Плановете са да ми купи нещо и евентуално да пием по едно кафе. Надявам се да бъде забавно и да не ме твари излишно, 'щото тогава наистина ще се ядосам. Тъкмо нещата взеха да протичат нормално, във всеки аспект, и накрая пак грижи и драми.

[bloodyF]

приятелката ми се мести в шибания пазарджик..обратно се връща,..не могла без майка и ...а е при баба и даже... и ми вика "не можеш ме разубедиш" и толкова

[Pliok0019]

Гладна съм а няма отворен магазин

дъ сейм шит...

[BaBsYyY_SeXyYy]

Много ми е притеснено. УТре е първият учебен ден и макар вече да се познавам с някои от съучениците си, пак се притеснявам. Ще ме харесат ли? Ще се сприятелим ли? Ще ме гледат ли странно? Ще изглеждам ли добре?
Мн. се вълнувам.
Мн. объркано говоря, но няма значение. Просто трябва да споделя. Страх ме е. Иска ми се да знам какво ще се случи, преди то да се е случило. Иска ми се най- накрая мечтите ми да се сбъднат и всичко да бъде така, както си го представям. Дали?

[Sisito941]

Много ми е притеснено. УТре е първият учебен ден и макар вече да се познавам с някои от съучениците си, пак се притеснявам. Ще ме харесат ли? Ще се сприятелим ли? Ще ме гледат ли странно? Ще изглеждам ли добре?
Мн. се вълнувам.
Мн. объркано говоря, но няма значение. Просто трябва да споделя. Страх ме е. Иска ми се да знам какво ще се случи, преди то да се е случило. Иска ми се най- накрая мечтите ми да се сбъднат и всичко да бъде така, както си го представям. Дали?

И аз бях миналата година така.Спокойно,ще видиш,че на 15 точно само ще се оглеждате страхливо като се видите с новия клас.Тези,които се познават си говорят,това онова..Приказвай с тези,които познаваш.Постепенно няколко дни след това ще видиш,че всички имате нещо общо. Малко объркано май го написах ама така е.И аз доста се притеснявах,но не беше нужно това притеснение. Падна ми се як клас Успех !!!

[Snickers]

YouCantStopMe, като го прочетох се разплаках. Или по точно, като прочетох частта с най-добрия ти приятел. Помислих си, че това може да се случи и на мен и...


Аз просто споделям, защото вмомента Него го няма.
В момента ми е адски тежко и си преживявам някакви лични драми, с които не искам да го натоварвам, просто няма смисъл. Случи се нещо и понеже съм глупава мисля само за това. Мразя това, че приемам някои неща твърде сериозно. Неща, които трябва да останат в миналото, защото там им е мястото. Знам, че само се измъчвам, но не мога. Не мога, по дяволите, не мога да загърбя всичко. Не искам, а трябва. Не мога да продължавам така.
Мразя и тъпата фалшива усмивка, която слагам за пред тях. Мразя да се променям пред тях, а да съм съвсем различна. Не мога да покажа истинската си същност, не искам. Изградила съм някаква неразрушима стена, зад която сме само аз и най-добрия ми приятел-други не допускам.
Мразя, когато някой дава съвет, без да е потребен. Не мога да разбера, защо след като не разбираш как стоят нещата си вреш носа там където не трябва.
Мразя това, че бездействам и се чувствам брутално затъпяла.
Не ми се излиза, вече. Нищо не е както преди. Няма я 'онази' искрена усмивка, която обичах. Няма го щастливия поглед. Смея да твърдя, че съм празна. Емоциите са рядкост, вече. На ръба на нервна криза съм.
Така ми се иска, някой да ми каже, че всичко ще се оправи, че ще се измъкна от тази дупка. Иска ми се да ми го каже и да го повярвам, но аз просто не мога.
Всичко ми е безразлично.
Последния път не излязохме с приятели, защото не знаем къде да отидем.
Отделно не съм ходила на театър от година. Още по-зле.
Не издържам, мамка му. Чувствам се сама, а знам, че не съм. Най-лошато е, че се чувствам и съм празна.

[tanchu]

TheNewReligion
все едно чета мойта история

[Sarafina]

YouCantStopMe ... сякаш говориш за мен.

И за мен...

[CaSsIe]

Боли ме ухотооооо!!!! Това е единия ми проблем, вече 3 часа ме мъчи! Другия е че с една от най- близките ми приятелки не сме се чували от мнооого време! Всеки път като и се обадя не може да говори, защото има някаква работа и не, не го прави нарочно. По принцип тя е от хората които твърдят, че никога няма да оставят приятелите си, заради гаджето си, но точно това прави. Това лято се запозна с едно момче на морето и той се премести в София, за да са заедно (поне той така твърди, но според мен не е баш заради нея). Наистина супер свестен е, доб ре се държи с нея...абе супер е момчето. Но откакто тя тръгна с него все "няма време". Вече не знам какво да правя, всичко опитах - сърдих й се, молих й се и пак едно ГОЛЯМО НИЩО. Постоянно обещава, че ще се обади, но не го прави - на мен ми е супер притеснено за нея, защото има и семейни проблеми... не знам какво се случва с нея.. нищо не знам. Аз и преди съм й казвала, че и да ме остави заради някой, после ако има нужда от помощ съм 100% зад нея каквото и да става, защото тя е орт хората които са ми доказали, че мога да разчитам на тях и наистина я обичам страшно много. Разбирам, че е влюбена и че иска да прекарва повече време с него, но аз не искам нищо освен 5 минутен разговор в който да ми каже какво се случва с нея. Проблема е че тя не само с мен се държи така, ами с всичките си приятели. Сега съм я оставила да прави каквото иска, не й звъня, н е я търся. Чакам тя да се сети за мен, не знам какво друго да направя. И това е! Въпреки това живота си продължаваааа Но ще гледам още по- оптимистично, ако спре да ме боли ухото! А дааааа и чичо ми е тъп, недоразвит, егоистичен, миризлив и смотан селски коч, който не зачита чуждо мнение и както повечето хора се смята за върховен съдник, а именно да решава дали някое живо същество трябва да живее или да умре!

[BaBsYyY_SeXyYy]

Беше ужасно... закъснях. Имаше задръстване и изпуснах "голямото целене". А толкова исках да съм там, дори да ме уцелят.
После пък се загубих. И не се запознах с класа си. А класната така ме издразни- още навън се запознах с нея, няма как да ме сбърка с друг, все пак не видях други с патерици. И как така не забеляза, че две деца и липсват? Аз и още едно момиче обикаляхме като луди, а когато най- накрая я намерихме, тя вече беше разпуснала класа. И ме пита "Ама ти от моя клас ли си?". Честно ви казвам, идеше ми да си взема букета!
Не ме е яд толкова, че не се запознах, даже ще е по- интересно утре да се запознаваме. Ще има какво да разказвам.
Яд ме е за морковите. За първа и за последна година съм заек, няма да се повтори. Толкова много исках да присъствам на този ритуал, толкова ми се стори забавен!
Поревах си в колата, сега не ми е толкова криво. Но това, което си мечтаех, естествено не стана. Crying or Very sad Беше най- скучния първи учебен ден, който съм имала Crying or Very sad

[xHARDCANDYx]

Като се почне оттам че започва даскалото и ненавиждам да ставам рано...
След това факта че ми е самотно и няма на кого да споделя и не мисля че някой изобщо ще ме разбере...
Минаваме и през някой други лични проблеми...
И...накрая идва една усмивка...С надеждата че утре ще е по-добър ден и всичко ще бъде по-добро...

[it_ends_tonight_]

Ааааа! Ааа! И още няколко партиди на 'ааа'!
Добре дошли в соца!
Чавдарчето е примерно във къщи и в час! То помни : пионер ще стана аз!
Какви са тези глупости в мойто грозно даскало, че не сме можели да носим накити, да носим потници, джапанки и сандали, развалчени и прокъсани дрехи, както и ярки цветове, грим и червени коси! Още утре ще ида с джапанките Оскар!
Не съм от онези 'мацки' дето не излизат без фон дьо тена си, без блузата с деколтетто и 10см ток, но това, че ми забраняват да си слагам спирала или гривната, която нося от дъжд на вятър ме вбесява и ще ме накар да го правя всеки ден, въпреки, че портиера ще ни проверява!
Сетиха се кога да ни превъзпитават!

[cookie_master]

Всичко върви накриво.Не искам нов клас,не искам,не искам,не искам.Срещнах толкова момичета с който вече сме заедно 7-8 години и не искам да си прекъсвам отношенията с тях.И НЯМА,НЯМА,НЯМА.Толкова
много ги обичам,имам чувството,че ги обичам повече от семейството си.Просто толкова хубаво приятелство с други момичета не съм имала.Не мога да ги заменя за нищо.ОБИЧАМ ГИ!И в момента рева като най-голямата тъпачка.И аз не знам защо...
Сега да се оплача и за друго.Харесвам го половин година вече и нямам смелостта да го заговоря.Живеем в един квартал,даже днес седяхме един до друг в автобуса.И не му казах и едно здрасти.Как може да има толкова безмозъчен човек като мен????И продължавам да рева,за глупости които най-вероятно няма да се случат.Трябва да спра с тези драми.Не мога да се търпя вече.
Олекна ми,няма нужда да ми четете тъпотиите...

[elsy]

Как моее толко бързо да ме забрааи Аз по цели дни само за тва мисля
Оф, отиам да си споделям с дневника, да не се излагам тука

[iashxui]

ох утре за последно ще се видя с моето момче : ( и то заминава на рождения ми ден (не че ми пука мн че имам рд де ама кофти е ;s дубре че няма да го празнувам а ще изляза само с бф-то ; ) ) та имам гадни пеперудки в коремчето :{ някак си хем изглежда като поредното увличане .. ама не с него не е така .. заедно сме вече месец и 20 дена някаде и нито един ден не сме пропуснали да не се видим .. толкова съм привързана към него че няма някъде .. немога да си представя да не се вида с него да не го гушна и цункам и галя по косичката той има рд 7 дена след моя и дано се върне де но се пак 6 дена какво ще правя без него а той ми няма много доверие което прави връската ни която е от растояние още по трудна .. дори и да му казвам истината той пак ще има съмнения .. тъпа ревност :@ .. ох и на даскало не ми се ходи .. нямам никъв стимул а тази година "щях да се стягам" ;д

и се пак много си го обичкам и искаам да съм с него постояно
http://www.vbox7.com/play:d1c95d42

[BaBsYyY_SeXyYy]

Купих си тетрадки, голям формат, 10 броя, а изоообщо не съм видяла, че са карирани! ! Исках да си препиша тетрадката за раб. в клас, защото класната иска големи тетрадки, а моята е малка. Исках и да си напиша домашното, отново в голям формат! А сега не мога.
Мн. съм зле! Къде гледах???!!! И то не една, а цели десет!

[petinkataaa]

мм научих за утре..избрах дрехи..косата си пооправих..горе долу вече съм готовичка за спане

[Jumbie483]

Не ми се пуска нова тема, за това тук ще пиша..
С бившия бяхме няколко години заедно и си мислех, че го обичам и, че никой друг няма да обичам така. Но от както срещнах Него, Момчето с главно М, чувствата ми към бившия ми се струват като детски лъжи и измислици. Не съм знаела какво е да обичаш някой. Не съм знаела какво е да искаш да прекараш живота си с някой, да искаш да си с него всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда.. всяка част от секундата. Не можех да си представя, че ако един ден не видя някой той ще ми липсва така, сякаш не съм го виждала години.
Не съм знаела, че сърцето може да бие толкова бързо и толкова силно. Не съм вярвала, че всичко може да ми се струва като в приказка и че мога да гледам всичко с розовите очила от положителната страна. Не съм вярвала, че проблемите ще ми се струват толкова естествени, когато има човек до теб. Не съм си представяла, че някога ще се разплача от щастие, че съм до любимия човек.. просто, че съм до него и го усещам до мен. Нямах представа, че може да се спи с усмивка на уста.. И нямах представа, че аз лично съм способна да обичам някой така.
И най-лошото, което е.. Нямам представа как мога да покажа колко много го обичам. Действие, думи.. нищо не е достатъчно за да го опиша. Това е като някакво свръхестествено чувство.

Мерси за вниманието..

[BaBsYyY_SeXyYy]

Днес ходих при стария си клас... Ами какво да ви кажа? Разочарована съм. Наистина, в началото ме посрещнаха с викове, но после сякаш всеки ден съм си там, с тях... Никой не ме попита как е в Английската, как съм, как са децата, изобщо никой не пожела да му разкажа нещо....
Освен това, онзи ден излизах с няколко бивши съученички и съжалих, честно ви казвам, съжалих, че съм излязла. Опитах се да им разкажа нещо за училище или за морето, но никой не ме слуша и само ме прекъсват със злобни забележки за ставащото около нас. "Виж таая къв задник има! Виж оная колко е дебела!". Само коментират, само злобеят... като селски клюкарки точно!
Но защо??? Защо някаква лелка с наднормено тегло е по- важна от мен, от тяхната ПРИЯТЕЛКА?? Откъде тази злоба и ... завист. Не всички, които бяха оплюти от моите съученички, го заслужаваха. Точно така, те завиждат. Завиждат на другите за хубавото тяло, за скъпите дрешки и компанията, в която се движат. Завиждат на всички и за всичко! Завиждат и на мен. Това е причината да не желаят да чуят колко хубаво ми е в новото училище, защото АЗ съм успяла, положила съм много труд и съм влязла в хубава и елитна гимназия, а ТЕ, те, които не си седнаха на задника, за да поучат, ще си тъпеят в кварталното училище.
Не искам и няма да излизам повече с тях. Не искам да слушам тъпите им забежелжи, породени от завист, пълни със злоба. По- добре да си стоя у дома, отколкото да тъпея с тях.
Нима съм била толкова глупава, че не съм забелязала какви са? Аз никога не съм завиждала на хората за това, което имат, било то маркова дреха или хубава оценка, камо ли да седна да ги коментирам! Тогава как не съм видяла, че това е единственото, което правят? Или може би не са били такива?
Аз ли съм се променила или при тях е настъпила промяна? Не зная... Може би всички сме се променили... Някои към по- добро, някои към по- лошо... Но всеки решава какъв да бъде, нали?

[cookie_master]

Горе-долу всичко върви добре .Класа започва да ми харесва,новите приятели също.Но не вярвам някога да заменят старите ми приятелки .Тооолкова ми липсват .Онзи ден се видях с тях и толкова се радвахме да се видим и толкова беше ни весело .
Достатъчно на тази тема.Мамка му,кой от всички да избера?И тримата са толкова хубави .
Госпожата сигурно ще ни изпитва по ФВС .А заради травмата миналата година..Не знам дали напълно съм се раздвижила .Страх ме е..
Малко е несмислено,ама ми олекна.Благодаря на този който е направил темата.Много ми помага

[giveupbitch]

аве деа мама му
защо в тояя шиан свят всички са такива лицемери,веее,защо
знам,че е тъпо,но все пак си мислиш,че имаш приятели зад гърба си,колкото и глупаво да звучи..и изведнъж кво се оказва..хаха,ще те предадат при първа възможност
еми ебала съм ви
_|_
поне днеска преписах на контролната

[BaBsYyY_SeXyYy]

ООлее, кефя си се на класа! Супер яки са
И в цялото даскало има яки хорица
А вчера (четвъртък)) си тръгнахме с 1 час по- рано, защото имаше тревога, че има бомба в училището
Това стана третия блок, изведнъж както си учим, гледам двора започна да гръмжи от деца- цялата английска навън, само ние вътре. Едни ученици нещо ни викат през прозорците, едно момиче написа на тетрадка "БОМБА" и като ни го показа, ние
Излязохме навън, но се оказа фалшиво
Ама си беше страшничко

[sper]

точно вчера един ми разправяше как когато имали контролно се обаждали да съобщават за бомби .. да не би да си от плевен ?

[BaBsYyY_SeXyYy]

Не, София