"Най-добрата ми приятелка" си мисли, че света се върти около нея, от нея зависи къде ще ходим и какво ще правим през деня. Другото момиче, с което излизаме, й ходи по задника така да се каже, защото я е страх да не остане сама. И какво става в крайна сметка? Стоим на едни и същи места, правим едни и същи неща и няма грам, ама грам, емоция е ежедневието ми. В тяхното не знам как е, но това еднообразие ме побърква. Предлагам какво ли не за правене и отговорите са: "Не ми се ходи там, не ми се прави това, не ми се прави онова...". И въпросната най-добра приятелка само прави планове, които не осъществяваме. "Трябва да общуваме с повече момче, трябва да си намерим компания", а не си помръдва пръста. И аз не се наемам да правя нещо по въпроса, защото знам какво ще стане накрая- "Ама тука е скучно, бе!" Мисли си, че може да заповядва "Утре да излезеш с тези обувки, чу ли?", "Няма да ходим никъде!", "Ама как, бе Маги, как ще отидете без мен?" Дразни ме до такава степен, че ми иде да й ошлевя един шамар! А ако не излизам с нея и другото момиче, ще кисна по цял ден у нас и ще ме обвинят, че нямам личен живот. Освен това въпросното момиче ми казва, че аз съм трябвало да се променя...Цитирам я: "Помниш ли, че имаше един период, в който мислеше само за дрехи? Еми, такава трябва да си сега! Освен това, когато сме в компания, трябва да се отпускаш, не да мълчиш и да седиш сама, защото на мен ми става гадно. Освен това престани да се лигавиш, когато говорим на някоя сериозна тема."
1. Каква компания, бе жена? Къде я видя тази компания?
2. Къде да се отпусна, бе? Да легна на асфалта ли? Или да се натискам на всеки срещнат, както правиш ти, само и само да ми обърнат някакво внимание? Това ли да правя? Еми, няма.
Това момиче явно страда от липса на внимание и като види момче веднага започва да му се натиска и да го сваля и въобще не я интересува, че е лесна в очите му. Затова много момчета са се подигравали с нея, а тя не го е осъзнавала. Никога не съм й казвала тези неща в очите и нямам такива немрения, защото знам, че ще я нараня много.
Казах й, че в момента нямам нужда от никакви момчета, защото образованието ми е най-важно. Понеже тя не кандидатства след 7-ми клас, а и си пропиля възможностите да го направи след 8-ми, с обяснението, че не иска, и имам чувството, че сега всички са й виновни. Това си е лично неин проблем и нямам намерения да се ядосвам за него, но ме дразни фактът, че си го изкарва на другите. Ако й го кажа, не би си го признала, но няма да го направя.
И така....всичко е толкова тъпо! Най-много от всичко на света мразя еднообразието и тъпите хора! И точно тези две неща се настаняват в живота ми точно сега! Ужасно съм разстроена, плаче ми се, но не мога. И сега се чудя какво да правя: да спра да излизам с това момиче и така да не се ядосвам, но в същото време да скучая, защото съм тотално изчерпана от идеи, които мога да реализирам сама, или да продължа да излизам с момичето, да се дразня много често и така да си калявам характера. Не знам...иска да си щадя психиката, но се дразня на чуждите грешки. Защо съм такъв човек, бе майка му стара, защо?????????????????????????????????????????? ?????????????????????? Рядко си позволявам да псувам някого, но този път ще го направя специално за това тъпо, лишено от елементарно възпитание, същество! Тъпо, тъпо, тъпо, тъпо! Много тъпо! Коя е тя, че да решава какво ще се прави, а? А другото момиче пък не смее да каже и думичка срещу нея! Ебаси безхарактерното същество. И аз се ядосвам! Защо се ядосвам, бе майка му тъпа, грозна, шибана, наебана? Защо се ядосвам? Защото някой е тъп, а друг безхарактерен ли? Защото ежедневието ми е еднообразно, благодарение на някаква пикла ли? Майка и тъпа! Защо не си намеря нова компания, защо не започна да излизам с нови хора? Ама къде да ги търся тези нови хора, бе майка му стара? Къде? В нашия квартал няма почти никакви деца, а в съседните не съм се замисляла да отида. Е, вече се замислих, де, но как да стане? Да отида някъде и да стоя с часове сама ли? И това да се повтаря всеки ден? Освен това не знам от къде ще събера смелост да се запозная с някого...Въобще аз сама съм си виновна. Трябва да взема живота си в ръце и да не си пропилявам най-хубавите години. Само аз мога да си помогна, знам как, но съм прекалено срамежлива. Това са нещата, които ме тормозят. Едва ли някой би могъл да ми помогне със съвет, но такъв ,естествено, е добре дошъл.