И съм объркана, и сама се обърквам още повече.
Мисля му толкова много. И си променям решението през 2 минути, не издържам. Не, не, не мога.
Атанас ми липсва,много. Никога не ми е липсвал чак толкова много. Странно е.
Чудя се на себе си, правя напълно неадекватни неща... защо не му 'дигам шибания телефон? Просто не ми се говори? Не искам? Не мога? Сама не мога да си отговоря. След малко ще му звънна, да и ще започне д ами липсва все повече и повече. Ще го преживея, надявам се.
Не искам униформи, мамка му. Не мога да нося нещо 'дето не ми харесва. Кофти.
Майка ми пък не вярва в мен, ми се струва. В 6-ти клас се отпуснах малко, относно ученето и сега не вярва, че ще успея. Мамка му, ще и докажа, че мога. Ще и докажа, че съм човек.
Мразя т'ва, че съм толкова чувствителна. Мразя това, че не мога да зи затворя очите и да оставя всичко ей така. Просто не мога, искам, но не мога.
Оамръзна ми от т'ва море. Добре, че се прибрах.
В сряда заминавам, ОТНОВО. Гадост, побърквам се. Искам в София))
Превърнала съм се в едно мрънкало... сама не мога да се търпя.