Беше ужасно... закъснях. Имаше задръстване и изпуснах "голямото целене". А толкова исках да съм там, дори да ме уцелят.
После пък се загубих. И не се запознах с класа си. А класната така ме издразни- още навън се запознах с нея, няма как да ме сбърка с друг, все пак не видях други с патерици. И как така не забеляза, че две деца и липсват? Аз и още едно момиче обикаляхме като луди, а когато най- накрая я намерихме, тя вече беше разпуснала класа. И ме пита "Ама ти от моя клас ли си?". Честно ви казвам, идеше ми да си взема букета!
Не ме е яд толкова, че не се запознах, даже ще е по- интересно утре да се запознаваме. Ще има какво да разказвам.
Яд ме е за морковите. За първа и за последна година съм заек, няма да се повтори. Толкова много исках да присъствам на този ритуал, толкова ми се стори забавен!
Поревах си в колата, сега не ми е толкова криво. Но това, което си мечтаех, естествено не стана. Crying or Very sad Беше най- скучния първи учебен ден, който съм имала Crying or Very sad