Като се почне оттам че започва даскалото и ненавиждам да ставам рано...
След това факта че ми е самотно и няма на кого да споделя и не мисля че някой изобщо ще ме разбере...
Минаваме и през някой други лични проблеми...
И...накрая идва една усмивка...С надеждата че утре ще е по-добър ден и всичко ще бъде по-добро...