Всичко върви накриво.Не искам нов клас,не искам,не искам,не искам.Срещнах толкова момичета с който вече сме заедно 7-8 години и не искам да си прекъсвам отношенията с тях.И НЯМА,НЯМА,НЯМА.Толкова
много ги обичам,имам чувството,че ги обичам повече от семейството си.Просто толкова хубаво приятелство с други момичета не съм имала.Не мога да ги заменя за нищо.ОБИЧАМ ГИ!И в момента рева като най-голямата тъпачка.И аз не знам защо...
Сега да се оплача и за друго.Харесвам го половин година вече и нямам смелостта да го заговоря.Живеем в един квартал,даже днес седяхме един до друг в автобуса.И не му казах и едно здрасти.Как може да има толкова безмозъчен човек като мен????И продължавам да рева,за глупости които най-вероятно няма да се случат.Трябва да спра с тези драми.Не мога да се търпя вече.
Олекна ми,няма нужда да ми четете тъпотиите...