Не ми се пуска нова тема, за това тук ще пиша..
С бившия бяхме няколко години заедно и си мислех, че го обичам и, че никой друг няма да обичам така. Но от както срещнах Него, Момчето с главно М, чувствата ми към бившия ми се струват като детски лъжи и измислици. Не съм знаела какво е да обичаш някой. Не съм знаела какво е да искаш да прекараш живота си с някой, да искаш да си с него всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда.. всяка част от секундата. Не можех да си представя, че ако един ден не видя някой той ще ми липсва така, сякаш не съм го виждала години.
Не съм знаела, че сърцето може да бие толкова бързо и толкова силно. Не съм вярвала, че всичко може да ми се струва като в приказка и че мога да гледам всичко с розовите очила от положителната страна. Не съм вярвала, че проблемите ще ми се струват толкова естествени, когато има човек до теб. Не съм си представяла, че някога ще се разплача от щастие, че съм до любимия човек.. просто, че съм до него и го усещам до мен. Нямах представа, че може да се спи с усмивка на уста.. И нямах представа, че аз лично съм способна да обичам някой така.
И най-лошото, което е.. Нямам представа как мога да покажа колко много го обичам. Действие, думи.. нищо не е достатъчно за да го опиша. Това е като някакво свръхестествено чувство.

Мерси за вниманието..