Днес ходих при стария си клас... Ами какво да ви кажа? Разочарована съм. Наистина, в началото ме посрещнаха с викове, но после сякаш всеки ден съм си там, с тях... Никой не ме попита как е в Английската, как съм, как са децата, изобщо никой не пожела да му разкажа нещо....
Освен това, онзи ден излизах с няколко бивши съученички и съжалих, честно ви казвам, съжалих, че съм излязла. Опитах се да им разкажа нещо за училище или за морето, но никой не ме слуша и само ме прекъсват със злобни забележки за ставащото около нас. "Виж таая къв задник има! Виж оная колко е дебела!". Само коментират, само злобеят... като селски клюкарки точно!
Но защо??? Защо някаква лелка с наднормено тегло е по- важна от мен, от тяхната ПРИЯТЕЛКА?? Откъде тази злоба и ... завист. Не всички, които бяха оплюти от моите съученички, го заслужаваха. Точно така, те завиждат. Завиждат на другите за хубавото тяло, за скъпите дрешки и компанията, в която се движат. Завиждат на всички и за всичко! Завиждат и на мен. Това е причината да не желаят да чуят колко хубаво ми е в новото училище, защото АЗ съм успяла, положила съм много труд и съм влязла в хубава и елитна гимназия, а ТЕ, те, които не си седнаха на задника, за да поучат, ще си тъпеят в кварталното училище.
Не искам и няма да излизам повече с тях. Не искам да слушам тъпите им забежелжи, породени от завист, пълни със злоба. По- добре да си стоя у дома, отколкото да тъпея с тях.
Нима съм била толкова глупава, че не съм забелязала какви са? Аз никога не съм завиждала на хората за това, което имат, било то маркова дреха или хубава оценка, камо ли да седна да ги коментирам! Тогава как не съм видяла, че това е единственото, което правят? Или може би не са били такива?
Аз ли съм се променила или при тях е настъпила промяна? Не зная... Може би всички сме се променили... Някои към по- добро, някои към по- лошо... Но всеки решава какъв да бъде, нали?