писна ми от тва тъпо положение, хора не издържам, плача, плача и ми е супер гадно
С един приятел бяхме на път да станем повече от приятели, но имаше мн пречки между нас и единствения вариант да се видим е той да идва в нас или аз в тях - и то само четвъртък, най-мн събота или неделя. Добре видяхме се няколко пъти, той идваше в нас, говорехме си много, гушкахме се, боричкахме се или просто лежахме един до друг и се гледахме в очите. Той ми казваше, че не мгоа да си представя колко мн ме ценял. Но и двамата знаехме, че има твърде мн пречки между нас(не ми се обяснява за тях, просто са адски много) И добре де, тъкмо като реших, че той е съгласен на варианта с тези ни срещи и варианта да ходим до съседния град...сгреших. Идва един път в нас, сичко супер, но вечерта не ми пише по скайп, на другия ден също и аз не издържах и настоях да ми обясни вече. Каза ми, че излизал с друго момиче и един вид са гаджета. По дяволите до скоро ми говореше така все едно е влюбен в мен, пфф каква съм наивна глупачка. И ми каза, че не искал да ми казва да не ме нарани. Аз му викам нали че няма проблем, че тъй или иначе между нас нищо не може да стане. И той ми праща некви усмивчици и вика: надявам се да го мислиш. Пише ми по скайп всеки ден, казва ми, че мн държи на мен...но явно ме приема като приятелка вече. Аз се опитвам да се отдръпна да не се наранявам повече. Всичко стана преди две седмици и тогава не усещах болката, но сега я усещам...усещам една болка в сърцето, буца в гърлото, постоянно мисля за него, липсва ми...Сънувам го непрекъснато. Той беше идеалния, беше почти същия като мен, само че момче. Допълвахме се страхотно, ако не бях тези пречки щеше да излезе нещо мн хубаво. Баси гадно ми е хора...не ми се е случвало преди, защото не се занимавам мн с момчета, да не кажа изобщо...