Когато не знаеш какво да правиш, а всичко зависи от теб...

[aliceinchainss]

Случвало ли ви се е да видите някого и на мига да разберете, че искате да сте с него? Може да не е перфектният за вас, нито пък единственият, може да не си народите многобройни сладки руси бебета, нито да сте заедно „докато смъртта ви раздели”, но знаете, че точно в този сегашен момент го искате. И искате и той да ви иска. Да бъдете заедно, пък накъдето ви отвее вятърът. Дори съвсем скоро да се окаже, че за пореден път сте сгрешили в преценката си за хората и нищо не се е получило между вас, искате да знаете, че веднъж в живота си сте действали и сте направили всичко по силите си и няма да има никакви ‘какво щеше да стане ако...’ главоблъсканици.
На мен ми се случи. Миналият месец. Или може би беше по-миналият, не помня. Започвам да губя представа за времето и това не се дължи само на лятната ваканция ами и на него. Запознахме се случайно, завързахме разговор. Досега не знам какво толкова ме привлече в него. Имаме сходни интереси и смея да твърдя, че си допаднахме като хора. Не знам той как ме възприе, но аз от два месеца не мога да си го избия от главата. Писахме си няколко пъти по скайп и той ми прати линк към някакъв сайт. Имаше и форум към него, където открих, че е натрупал доста мнения. Надали е очаквал да попадне на психопат като мен, но започнах да му разглеждам коментарите, които явно беше писал в продължение на месеци. Така разбрах много неща за него, едно от най-важните и което ме интересуваше най-много – нямаше си приятелка и очевидно искаше. Не проумях защо човек като него е необвързан, но не съм повдигала темата пред него. Видяхме се случайно пак, след което го поканих един два пъти на големи мероприятия, определено не среща, но намекнах, че искам да се видим. Може би не схвана намека, а и през учебно време беше трудно, повече не се видяхме. Би трябвало сега да го поканя на среща, но само при мисълта за това, ме побиват тръпки и по челото ми избива пот. След вече преживените разочарования и опити да се видим, няма никак да ми е лесно да го поканя да излезем само двамата. Ако имаше някакъв начин това да стане, и той да разбере, че не ми е безразличен, мисля, и съм някъде почти сигурна, че ще си паснем. От това, което разбрах за него е просто всичко, което съм търсила, а както виждам един от неговите приоритети е да се запознае с някое момиче. Каквато и тема да подхвана, винаги се стига до него. Която и книга да зачета, винаги намирам асоциация за него, който и филм да загледам, ще ми се стори, че е някъде там. Напълно ми е завъртял главата, а дори не го знае. Често го сънувам даже (съвсем невинни сънища обаче ;D, дори в повечето случаи присъства само елементът на очакването и нетърпението да го видя, а когато това стане, пуф се събуждам). Постепенно спрях да влизам в сайта, както и да гледам снимките му. Все още се случва, но по-рядко. Боли ме само когато помисля за него. И то не защото съм пропиляла своя шанс или съм объркала всичко, а защото нямам възможността да му кажа това. Сега лятото е по-лесно. Излизам, не мисля за него. Но не е това, което искам. Не искам да го забравям, колкото и да ми е по-лесно, а да направя нещо, само че не знам и аз вече какво. Скоро си мислех просто да отида и да му кажа как се чувствам. Не ми пречи, научих доста за него, пряко или косвено, но това значи, че го познавам по-добре отколкото той мен. Нищо не ми пречи, естествено. Не сме най-близките приятели, и няма да загубя много, ако просто му призная, освен гордостта си. Но знам, че ще се изплаши. Почти не се познаваме, а с времето (защото от отдавна не сме контактували, опитвам се да се дистанцирам от него) и споменът избледнява и ако от нищото му кажа колко съм хлътнала, ако изобщо ме приеме насериозно ще извади ограничителна заповед. Тогава вече ще съм си пропиляла шанса. Не искам да го забравям и да го оставя да си отиде от живота ми, без да съм опитала. Защото знам, че имаме шанс. Просто не знам откъде да започнем.

Ако имате някакъв съвет, ще го приема с най-голяма радост. Въпреки че в тази патова позиция не виждам какво повече мога да направя. Благодаря на тези, които стигнаха чак дотук.

[NeZaPoznat]

Как да го кажа по-меко ... ами не мога - направо.


Ако си няма гадже - има причина, която може би ще разбереш след време.
Ако искаш да си с него - кажи му. Момчетата не сме като вас - да отказваме секс - обикновено приемаме ... особеноа ако сме на сухо дълго време ....
Но пък ако не те е поканил на среща при положение че няма гадже .... значи не си му по вкуса .... впрочем като няма риба се ядат и раци ... пък и никой не отказва безплатна свирка

Успех !

[Lysit0]

Само това ще ти кажа ,НЕ крий чувства си от него....
Птичката каца много рядко през живота,някой път и само веднъж.
Бори се за него със всички възможни средства.

[fc]

Спри да мислиш и просто го покани да излезете.

[aliceinchainss]

Ами явно ще му кажа, нямам много възможности. Но от всички разговори и съвети, които получих от познати, ми казаха, че не трябвало така, било много прибързано и щял да се изплаши и отдръпне. Няма накъде повече, а и нямаме възможност за разтягане на локуми, но не искам да го изгубя преди изобщо нещо да е станало. Цялата ситуация е доста сложна.

[RaZzer]

Какво й е сложното на ситуацията и какви са тия определения?! Патова била... Не знам защо, но не виждам нищо патово в това да харесваш необвързано момче, което иска да си има приятелка...

Всъщност, приятелите ти са прави - в никакъв случай не прибързавай от нищото да му признаваш... Единственото сложно в ситуацията ти е проблемът ти да го поканеш да излезнете, но дилема няма - ако го искаш, трябва да го напраевиш... Друг съвет - почни да му пишеш, початете си 2-3 дни в скайп и тогава го покани да излезнете... Срещайте се известно време иии... нещата ще се наредят! Ае успех и стига се плаши!

[ElinoOor]

Когато трябва да взема решение, отивам на едно забутано кътче в парка и стоя там часове,изключвайки мислите си.
После обмислям нещата и избирам.Досега не съм сбъркала..

[Riot]

не бъди наивина
може би той не мисли за теб така както ти за него
от прочетеното разбирам, че въпросното момче не е проявило огромна заинтересованост...

[soul1199]

ми според мен му кажи,4е иска6 да излезете отново,оба4е само двамата,после на сре6ата може6 да му сподели6,4е има6 симпатии към него..и ти 6е види6,как 6е реагира и 6е си направи6 своите изводи

[aliceinchainss]

Много ви благодаря, наистина, не знам как се случи, но мислите ми се проясниха до известна степен, а и подкрепата и съветите ви наистина ми помогнаха да си изясня ситуацията. Ще направя всичко, което предложихте, първо наистина ще се забутам на най-безлюдното място в квартала да си прочистя главата от глупости и да си съставя подробен план с това какво да му кажа, който в последствие дори няма да използвам. Мисля, че най-много ме е страх от това, да не ме отреже като го поканя да се видим или по-скоро ако не му го кажа пряко да не би да не схване намека (веднъж вече му предложих 'да се видим' с много хора, но той не схвана, и ако не схване и сега сигурно ще се наложи да му обясня, че го харесвам много). От друга страна не виждам защо да не прояви интерес и да не се съгласи като знам, че иска приятелка, а аз не намирам в себе си някой изключително голям недостатък (не искам да звучи лошо, винаги може характерите ни да не си паснат, но на пръв поглед поне хората не се плашат като ме видят, така че не е чак толкова лошо положението). Предполагам просто ме е страх да не се разочаровам отново, защото се е случвало с други момчета и после дълго време ми е било кофти. Дано с този стане работата, защото за първи път искам някого толкова силно. Благодаря ви много за съветите и ми стискайте палци В най-скоро време ще действам

[Take_That]

Вместо да си блъскаш главатаи да си мислиш как да му кажеш за чувствата си и т.н и т.н, просто го покани да излезете, опознайте се и знае ли човек може би ще стане нещо Всичко зависи от теб

[MP]

Постави се на негово място.Представи си,че той си мисли същото като теб в момента и какво ще почувстваш,ако той те покани на среща.Всичко е кристално ясно - той няма приятелка,а иска да има,определено не си в категорията "добра приятелка",което може да те улесни доста,а и очевидно го харесваш силно.Прекалено силно,за да не направиш нищо.Най-малкото,защото не губиш нищо.

[CharismatiC]

Как да го кажа по-меко ... ами не мога - направо.


Ако си няма гадже - има причина, която може би ще разбереш след време.
Ако искаш да си с него - кажи му. Момчетата не сме като вас - да отказваме секс - обикновено приемаме ... особеноа ако сме на сухо дълго време ....
Но пък ако не те е поканил на среща при положение че няма гадже .... значи не си му по вкуса .... впрочем като няма риба се ядат и раци ... пък и никой не отказва безплатна свирка

Успех !

\/

[rauwkost]

Аз в момента съм в абсолютно същото положение, никога не съм изпитвала толкова силни чувства към човек и ми е адски тъпо и адски зле като си помисля, че никога няма да го имам. Тука вече дилемата е че аз съм луда по тоя човек, като го видя и ми причернява пред очите, омекват ми краката и сърцето ми отива в ушите.. той ме харесва също, но не по тоя начин и може би точно това е сходното..... може би той те възприема по съвсем друг начин и затова не прави нищо
От сърце - Успех!

[aliceinchainss]

Аз в момента съм в абсолютно същото положение, никога не съм изпитвала толкова силни чувства към човек и ми е адски тъпо и адски зле като си помисля, че никога няма да го имам. Тука вече дилемата е че аз съм луда по тоя човек, като го видя и ми причернява пред очите, омекват ми краката и сърцето ми отива в ушите.. той ме харесва също, но не по тоя начин и може би точно това е сходното..... може би той те възприема по съвсем друг начин и затова не прави нищо Sad
От сърце - Успех! Smile

Почти съм убедена, че никога не е възприемал отношенията ни като такива и затова нищо не е станало, може би ако види какво в действителност мисля за него, отношението му ще се промени. Искам да го опозная и той мен и да видим можем ли да сме заедно, може да съм се заблудила и да не е толкова прекрасен, за колкото го имам, затова... май просто трябва да пробвам, само не знам как да му го кажа. И на теб успех, дано се наредят нещата

[MonSitY]

не и едва ли ще стане

[lipsvashh_mi]

мацка,в същото положение съм като теб...само мога да ти кажа да си смела и да действаш,защото младежа както е дошъл така може и да си отиде,или да те има само за приятелка ,което е по-кофти...
в моя случай май е 2рото и хипер много ме е яд,защото момче като него до сега не съм срещала-момче,с което да имам толкова общо и да мога да си общувам на спокойствие...вярно,че има пречки да сме заедно,но до момента и от момчетата,с които съм излизала-били гаджета или просто приятели той се доближава най-много до представата ми за идеалния и т.н...е,има си недостатъци-заради,коитоспряхме да си общуваме преди време,но реших ,че не ми пука и мога да преглътна някоя и друга лоша черта в характера му...Не твърдя,че съм идеална въпреки,че сме се шегували с това не 1 пъти,но уви-явно ще си остана с приятелството му..
на тоя етап съм щастлива от факта,че го познавам и продължавам напред...пък ако след време се засечем и имаме отново интерес взаимен един към друг-чудесно
затова-успех..бори се за него и да не ти пука каво казват познатите или приятелите ти..може само да завиждат