Много ви благодаря, наистина, не знам как се случи, но мислите ми се проясниха до известна степен, а и подкрепата и съветите ви наистина ми помогнаха да си изясня ситуацията. Ще направя всичко, което предложихте, първо наистина ще се забутам на най-безлюдното място в квартала да си прочистя главата от глупости и да си съставя подробен план с това какво да му кажа, който в последствие дори няма да използвам. Мисля, че най-много ме е страх от това, да не ме отреже като го поканя да се видим или по-скоро ако не му го кажа пряко да не би да не схване намека (веднъж вече му предложих 'да се видим' с много хора, но той не схвана, и ако не схване и сега сигурно ще се наложи да му обясня, че го харесвам много). От друга страна не виждам защо да не прояви интерес и да не се съгласи като знам, че иска приятелка, а аз не намирам в себе си някой изключително голям недостатък (не искам да звучи лошо, винаги може характерите ни да не си паснат, но на пръв поглед поне хората не се плашат като ме видят, така че не е чак толкова лошо положението). Предполагам просто ме е страх да не се разочаровам отново, защото се е случвало с други момчета и после дълго време ми е било кофти. Дано с този стане работата, защото за първи път искам някого толкова силно. Благодаря ви много за съветите и ми стискайте палци В най-скоро време ще действам