мацка,в същото положение съм като теб...само мога да ти кажа да си смела и да действаш,защото младежа както е дошъл така може и да си отиде,или да те има само за приятелка ,което е по-кофти...
в моя случай май е 2рото и хипер много ме е яд,защото момче като него до сега не съм срещала-момче,с което да имам толкова общо и да мога да си общувам на спокойствие...вярно,че има пречки да сме заедно,но до момента и от момчетата,с които съм излизала-били гаджета или просто приятели той се доближава най-много до представата ми за идеалния и т.н...е,има си недостатъци-заради,коитоспряхме да си общуваме преди време,но реших ,че не ми пука и мога да преглътна някоя и друга лоша черта в характера му...Не твърдя,че съм идеална въпреки,че сме се шегували с това не 1 пъти,но уви-явно ще си остана с приятелството му..
на тоя етап съм щастлива от факта,че го познавам и продължавам напред...пък ако след време се засечем и имаме отново интерес взаимен един към друг-чудесно
затова-успех..бори се за него и да не ти пука каво казват познатите или приятелите ти..може само да завиждат