Ехх.. защо т'ва земетресение не беше при нас... та да се срути панелката и да си умра спокойно... Настроението ми е пак същото... пък и се чудя има ли смисъл да се бориш... да се бориш за нещо, да се бориш за човек, който имаш чувството, че никога няма да е до теб... не си заслужава, ще се откажа от всичко... ще се откажа и да живея... искам да умра...

PS: Събаряй, Косачо, млади тела, желая те, Гибел, ела! :/