Цитирай Първоначално написано от 8992LIGHTER
Зле ... аз не съм психически издръжлива ... как да запаля свещ пред ковчега на съученика си .. как да го погледна като знам че няма да ми се усмихне с неговата лъчезарна усмивка и да каже някоя простотия .. искам да го докосна .. как като ръцете ми ще се разтреперят от студ ... как да гледам че го слагат в шибаната земя .. и след време няма да остане нищо от него ... как да се справя с болката .. от мисълта че милото му .. скъпото му ..безценно сърце ще е под земята бавно изяждано от червейте ... искам да си го върна ... ако беше жив щях да го прегърна така силно без да го пускам .. щях да му кажа колко ми е скъп .. щях да го предупредя да не се качва в колата ... много го обичам .. как да гледам празно мястото на което седи в клас ... що Господ го взе само на 19 години кфо е видял толкова от света ...
Толкова ми липсва .. и още ми е на лъжа че няма да го видя ... беше толкова хубав толкова добър не съм го чула да се оплаква от живота а живота отне неговия живот. Винаги ще е в сърцето ми ...
Почивай в мир Росене
Познато ми е. :S Една съученичка си отиде по безумен начин, направо невъзможно - блъсна я тир защото някой не си беше свършил работата. Нямате идея какво е човек да си отиде, ти да знаеш кой е виновен и да не можеш да му кажеш нищо. А човека вече е под земята...