Леко тъжна...
Искам да изляза ей сега, да тръгна да вървя някъде и да не се върна никога. Не знам кво ми става, започнах да си спомням за някакви депресантски моменти и се чувствам страшно самотна. Плашат ме дългите самотни часове, които преживявах преди. Видях много хора от миналото и се сетих за самата себе си в него. Това не бях аз, а някой друг, не би могло да е възможно. Онова тихо мрачно момиченце, което наблюдаваше всички с лека уплаха и болка...мисля, че то се връща бавно в мен.