Все още не ми се е наложило да преживявам раздялата с любимия си /да чукам на дърво/, но незнам как бих могла да го виждам всеки ден и да знам, че целувките му вече не са за мен, не мога да се огледам в очите му, или дори просто да го прегърна. Аз не бих могла да бъда ПРОСТО приятелка на човека, на който до преди 2-3 дена съм се вричала в любов.
Но все пак, преживява се. Хората не случайно са казали - времето лекува. Пък ако можете да си запазите добрите отношения, още по - добре.