До преди 2-3 месеца бях така като изключим виждането всеки ден... Засичахме се, но аз гледах да избягвам подобни ситуации, защото се сдухвах... Общо взето се бях оставила на времето. В началото пробвах да се боря, но каквото и да направех имах чувството, че съдбата върви против мен и ми прави обратното на пук... Накрая се пуснах по течението, излизах с приятели, забавлявах се, отвличах си вниманието с някакво хоби и неочаквано дори и за мен дойде момент, в който вече не ми пукаше и не изпитвах нищо... Трудно е, много при това. А в твоят случай е двойно по-гадно, защото трябва да се виждате всеки ден. Единственото, което бих могла да те посъветвам е да се стараеш колкото се може да избягваш въпросния човек... иии просто гледай да не мислиш за него/нея... Илизай с приятели, забавлявай се, намери си хоби или някакво занимание и чакай времето да ти помогне Друг лек няма!