а .. и плс ако някой знае от коя книга е това да ми пише .. много е дълго, а не ми дава да пиша линкове затова написах само част от него.

Какво е това? – и двете момчета погледнаха към небето
По смъртно черния цвят на небето, измежду златните звезди виждах нещо по-особено. Падането на комета. Явно за тази комета са били всичките тези приказки, всичкият този страх. Но аз сякаш не изпитвах страх. Беше толкова красиво, че се бях стъписал на място. Все едно… това определено не може да се опише с думи. Дори Чък и Остин също се загледаха в нея. Не че ги видях, усетих го. Не можех да отделя очите си от красивата… прекрасната, чудна комета. По едно време тя беше толкова близо, че сякаш щеше да падне точно до нас. Отново чух вика на Остин:
- Майк! Хайде, пич! Още малко и ще падне точно…
Остин не успя да си довърши изречението. Падането на кометата точно зад хълма го беше прекъснала. Първо се чу страшен тътен, земята се разтресе. Навсякъде се разпръска пепел, пръст, пясък и може би още нещо. След това една магическа феерия светлина осветли всичко наоколо. Беше толкова светло, сякаш нощта се бе превърнала в ден. Всичко можеше да се види…
Беше толкова тихо сега. Колко ли време е минало? Минута, две? Или секунди?
- По дяволите! Майк!

Едва ли ще ви стане мн ясно ... ама все пак .. 10х предварително