Цитати от книги

[mim4uuu]

ето един от здрач, който много ми харесва

Преди да се появиш ти Бела, животът ми беше като безлунна нощ. Много тъмна, но на небето все пак имаше звезди - точки светлина и разум. И тогава ти пресече небосклона ми като метеор. Изведнъж всичко се подпали, имаше любов, имаше красота. Но когато си отиде, когато метеорът падна зад хоризонта всичко отново стана черно. Нищо не се бе променило, но очите ми бяха заслепени от светлината. Вече не виждах звездите и вече нищо нямаше значение.


ако знаете още готини цитати пишете

[mim4uuu]

а .. и плс ако някой знае от коя книга е това да ми пише .. много е дълго, а не ми дава да пиша линкове затова написах само част от него.

Какво е това? – и двете момчета погледнаха към небето
По смъртно черния цвят на небето, измежду златните звезди виждах нещо по-особено. Падането на комета. Явно за тази комета са били всичките тези приказки, всичкият този страх. Но аз сякаш не изпитвах страх. Беше толкова красиво, че се бях стъписал на място. Все едно… това определено не може да се опише с думи. Дори Чък и Остин също се загледаха в нея. Не че ги видях, усетих го. Не можех да отделя очите си от красивата… прекрасната, чудна комета. По едно време тя беше толкова близо, че сякаш щеше да падне точно до нас. Отново чух вика на Остин:
- Майк! Хайде, пич! Още малко и ще падне точно…
Остин не успя да си довърши изречението. Падането на кометата точно зад хълма го беше прекъснала. Първо се чу страшен тътен, земята се разтресе. Навсякъде се разпръска пепел, пръст, пясък и може би още нещо. След това една магическа феерия светлина осветли всичко наоколо. Беше толкова светло, сякаш нощта се бе превърнала в ден. Всичко можеше да се види…
Беше толкова тихо сега. Колко ли време е минало? Минута, две? Или секунди?
- По дяволите! Майк!

Едва ли ще ви стане мн ясно ... ама все пак .. 10х предварително

[blackvelvet]

A това е моя любим цитат от книгата "Захир" на Пауло Коелю:

"Когато нямаше повече какво да губя,получих всичко.Когато престанах да бъда този,когото бях,открих себе си.Когато разбрах какво е унижение,и въпрки това продължих напред,осъзнах,че съм свободен да избирам съдбата си."

[DJ_Mrav4o]

От Библията е:
"И секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дрърво, което не дава добър плод бива отсичано и хвърлено в огън..."
Направо го обожавам тоя цитат

[taffy]

"Всичко е много по - трудно, когато го правиш наистина. Точно тогава почваш да се задъхваш. Когато го правиш наистина."

Стивън Кинг - То


"Все пак колко пъти може да бъде разбивано едно сърце и все още да се очаква да продължи да бие?"

Стефани Майер - Новолуние

Също и

"Life sux and then you die. Yeah, I should be so lucky."

"What do I look like? The Wizard of Oz? You need a brain? You need a heart? Go ahead. Take mine. Take everything I have."

Стефани Майер - Зазоряване

[ni76]

"..птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре..пеейки. Когато острия трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт..само пее и пее, докато не и останат сили да издаде нито звук повече. Но ние- когато ние забиваме шипа в гърдите си, знам. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим."

"Птиците умират сами" К Маккълоу

[NaNa_SladuRana]

Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат.
Но не само това, нали?Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите- като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна.Струва ми се, че това е най-лошото-когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере

[ginny]

хари потър :

Хари се огледа. Видя Джини, която се беше затичала към него. Гледаше го с твърд, блестящ поглед, когато обви ръце около него. И без да мисли, без да го планира или да се тревожи от факта, че петдесет човека ги гледат, Хари я целуна.
След доста време както им се стори – може би половин час, или след няколко слънчеви дни – целувката свърши и те се разделиха. Стаята беше много тиха. Няколко човека подсвирнаха и се чу нервен кикот. Хари погледна към Дийн Томас над главата на Джини и видя, че той държи строшена чаша в ръка, а Ромилда Вейн изглеждаше така, сякаш ще хвърли нещо по тях. Хърмаяни кимаше и в този момент Хари видя Рон. Той все още държеше купата, а изражението му беше, все едно са го цапардосали по главата. За секунда те се втренчиха един в друг, а после Рон поклати глава, сякаш искаше да каже “Амиии...щом се налага”.
Чудовището в гърдите му изрева триумфално, той се усмихна на Джини и беззвучно посочи към портретната дупка. Загатваше за дълга разходка из поляните, по време на която, ако им останеше време, можеха да обсъдят и мача.

[0riginalSin]

"Алхимикът"
"Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен."

"Когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път."

"Граф Монте Кристо"
"На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."

"Единадесет минути"
"Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш? Кое от двете е по-малко разрушително?"

[fee]

"Ценно е онова, което е докоснато от ръцете и сърцето; красиво е онова, което радва душата, хармонията се гради от нематериални същности, които не се придобиват по силата на властта, а по силата на вложената в тях човешка отдаденост."

"Този ден няма да се повтори. Мигът е по- ценен от съкровищата. Този ден няма да се върне. Всяка минута е безценно съкровище."

"Изкуството е най- велико, когато е незабележимо."

"Умът- това са постоянни въпроси и отговори. Любознателният човек трябва да има въпроси, но ако той приеме даден отговор, то въпросът ще умре. Въпросите трябва да останат. Един вечен въпрос към битието и един вечен непрекъснат отговор на битието."

[ArrowsOfDeath]

Няколко цитата от "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд.

- "Опит е името, с което много хора наричат грешките си."

- "Никой не среща два пъти идеала си. Малцина го срещат дори и веднъж."

- "Мъжете се женят от скука, жените от любопитство. И едните и другите остават разочаровани."

- "Когато сме щастливи винаги сме добри, но не винаги когато сме добри сме щастливи."

- "Днес хората знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било."

[BloodyAmy]

" Опитах се да любя и не случих:
финалът беше: "Дървен философ"
и от тогаз наплашен и наранен,
аз вече не играя на любов. "

( " На себе си " ; Д. Дебелянов)