Птичките са много, но не са обединени и заради такива примиренци като теб не смеят да се надигнат. Втълпяват им, че нищо не може да се направи, че нищо не зависи от нас, а това е долна лъжа. Можем много неща да направим, стига да имаме вяра и сили да се обединим и да защитаваме правата си. Когато обаче такива примиренци като теб си викат не ми пука, нищо няма да стане, гледам си себе си, определено никога няма да има промяна и статуквото ще си стои непроменено за вечни времена.
Еми кажи ми къде са хората от 10 ноември 1989-та или най-вече от 10 януари 1997-ма! НЯМА ГИ НИКАКВИ! Вече нямат волята да излизат на протестни митинги(говоря за истински протестни митинги подобни на тия от изброените две дати). Защото, ако излезат 50, 500, 5000 души - нищо няма да стане! Кадрите от 1997-ма са ПОТРЕСАВАЩИ! Какво наистина добро гражданско общество сме имали тогава! Очевидно само със сила стават нещата в България! И не ми излизай с приказките на някои хора от телевизията - ''Ама те тогава хората нямаха какво да ядат, имаше хиперинфлация, пък сега такова нещо няма.''
Ако ще се надигаме на такива бунтове САМО ако умираме от глад и не можем да си купим чифт обувки, то тогава статуквото ще си стои за вечни времена!