Пак ти казвам, че подготовка не значи "научаване на урок". Освен това няма сносен учебник по Информатика и ИТ, а по другите 2 дисциплини, които преподавах няма материали за всичко на български. Аз лично бях принудена да уча технически руски.
Трябва да имаш план за всеки ученик, трябва да имаш индивидуален подход. Преподавам едно и също в 4 класа и часовете 1 с 1 не си приличат. Поне аз за себе си смятам, че трябва да придобиеш поглед върху цялостното ниво на класа и да диференцираш уроците си. Работата ни не не измерва за времето, в което ходим на работа и сме в сградата на училището. Въпреки, че и това не е малко. Имала съм по 2 часа на ден, а прекарвам в сградата на училището по 5-6 астрономически часа. Защото е една бумащина, едно чудо. Аз естествено това отчитам като сериозен недостатък на системата. 2/3 от времето ми на училище е свързано с писане на: дневници, разпределения, бележници, материални книги, планове, дневници на посещаемостта в дадения кабинет. Отделно за 1 изпит, на който даже някой не благоволява да дойде се правят: конспект, билети, 2 протокола за изпита, 3-ти за оповестяване на резултата. И като си Информатик де що има компютър търчиш да оправяш. На ден поне 10 технически неща върша. И пак не съм била класна. Там е просто ад. За 18 лв повече на месец е чудесия.
Пак ти казвам-и аз мислех, че е така. Причините, поради които се захванах с това са комплексни-опитах на хонорар, хареса ми, парите за град като Свищов са си сносни, имам свободно време да си карам магистратурата. Е, това последното почти не стана. бях прочела нещата по 1 път, а имах по 3-4 месеца време да го направя. Нямаш сили. повярвай ми не съм същият човек. Имам чувството, че съм на 100 години. Работата хич, ама хич не е лека. Пак се повтарям-работиш с разгонени и вечно бунтуващи се тийнейджъри, които си мислят, че като имат компютър и са си направили 1 сайт, знаят повече от мен. Аз лично работя с хора, с които имаме 6-7 години разлика. Колко на сериозно мислиш, че ме вземат? И понеже не става да градя авторитет с опит и възраст, трябва да го направя по другия трудния начин-разбиране, усмивка, индивидуален подход, психологически игри...Смятам, че на някои бръкнах дълбоко под кожата. разбира се с други не можеш. За мен часа не е да си изпея урока. Искам ползата от моите часове да е друга. Искам да видя жар в очите на децата. Искам да им обясня наистина важното за тях. Не знам дали успявам. Лично аз се разплаках в края на учебната година, а сега ми е много мъчно за учениците ми. 36 седмици сме били заедно. Просто няма начин. Изобщо не знам дали съм добър педагог. Нито има матури в моята област, нито външно оценяване. Добрият резултат не е бележката. Търся нещата по-дълбоко. Знам какво е било полезно за мен. Времето ще покаже дали ме бива за тази работа. Имала съм и много лоши моменти, в които съм повръщала от умора. Имала съм моменти, в които съм плакала от щастие. Приела съм го надълбоко. дали това ме прави добра?