Ами.. винаги съм си се представяла да уча медицина във Великобритания. С най-добрата ми приятелка крояхме планове как ще ни приемат в един и същи университет и ще живеем заедно на квартира при някоя луда баба с многото й котки, която ще има Алцхаймер и ще забравя да ни иска наема. В адски филми се вкарвахме и по цял ден си мечтаехме и планирахме живота си след години, но след време спряхме. Най-много да се разочароваме един ден, когато не стане както сме го искали.. А и кой знае дали ще доживеем да се видим в университет.. Не ми се иска да правя планове за бъдещето, а да живея в настоящето, но ако стане както винаги съм го мислела, ще бъда много щастлива.