Стая,изпълнена с мрак . В ъгъла стоя и си спомням всичко , което ми стори . Отне ми най - хубавите години . Повтаряше колко си ми верен и че съм единствена.Беше лъжа.Защо никога не чух, че ме обичаш и че ме желаеш?Защо по дяволите?Залъгваше ме с някакви празни думи и игра на целувки.Отне ми всичко,дори силата да се боря.Гледаше ме,но всъщност гледаше и в страни.Оставяше ме сама.Исках да си тръгна, но нещо ме спираше!Онази болка,когато бях там без теб.Благодарение на хората,които ме обичаха успях да се освободя от теб завинаги!Няма да лъжа чe понякога плача и си спомням колко ме унижаваше,но знаеш ли и това ще преодолея някой ден.Успях да те забравя,успях да те намразя,но болката от унижението...не мога.Защо? Защо отново плача?За пореден път съм задушена.....от проклетите спомени.Мразя ги,мразя и теб и проклетата ти любов която все още изпитваш към мен!Напусни! Там където не си желан,не би трябвало да бъдеш!Ненавиждам теб и миналото прекарано с теб!Изчезвай!