Моята история е много дълга,а и не искам да я разказвам,тъй като не съм преодоляла все още всичко.
За половин година имахме вълшебни моменти заедно,за който се сещам всеки ден от както скъсахме.
Имахме си наше място,където никой не отиваше и бяхме само ние.Всеки път отивахме там и той лягаше в скута ми с предлога,че бил много изморен.
Измисляше си всякакви оправдания за да ме прегърне или за да седна в него...дори и само да ме докосне имаше оправдание.
Когато ревнуваше от един много добър приятел,защото съм му обърнала внимание.
Когато се карахме и само с ''Обичам те'' се оправяхме и забравяхме всичко.
Когато просто мълчахме и се гледахме,все едно си говорихме с поглед...
Бяхме на нашето си място,той беше легнал,а аз бях легнала в скута му.Тогава мълчахме и гледахме звездите,видяхме падаща звезда и двамата си пожелахме нещо.Той се опитваше да разбере какво съм си пожелала,но не му казах.
Първата ни целувка....бях седнала в него и го хапех по врата,тогава той си изви главата и аз го целунах.
Ноща когато тръгнахме закъснях с 4 часа,защото не сме спирали да се целуваме.
Страхотно беше всичко това,но свърши....