Беше преди 2 години. Познавах момчето още от преди това, но любовта пламна веднъж, когато излязохме само двамата. До преди това не бяхме в добри отношения, но от този миг всичко се промени. Започнахме да излизам почти всеки ден и бяхме по цял ден заедно... много беше хубаво. Не мога да си спомня момент с него, в който да не съм изтръпвала.. и самата мисъл за него ме караше да се усмихвам, дори когато нямаше за какво. Много хубави месеци, но както винаги с лош край. Много си развалихме отншенията, той много ме нарани. Не знам дали аз съм го наранила, но съдейки по действията му, едва ли.
От там нататък всички хубави моменти бяха "забравени" и търсех начин да му покажа , че не ми пука. Днес сме просто познати, които сигурно не биха си казали здрасти по улицата, твърдейки пред всички , че дори не се познават и не помнят някога да са били заедно. Кофти чувство...