писна ми ,писна ми,писна миииииии....от 5 години го познавам,от 5 години го харесвам,от 5 години знам,че нямам никакъв шанс с него и все пак не мога да го забравяяяя

Какво ми има мамка му,че продължавам да го искам толкова много и знам че никога няма да е мой

Как може за него да съм само позната-момичето с което се събираше преди години,а аз да го познавам толкова добре и толкова много да искам времето да се върне назад...

харесвам го,обичам го,ще се побъркам ....виждам го много рядко,но когато го видя не виждам нищо друго-само него и той сияе с прекрасната си усмивка и красивите му сини очи,започвам да треперя и сърцето ми бие като ненормално очаквайки погледа му,когато ми каже "Здравей" с ангелския си глас се чувствам на 7мото небе-само защото ме е поздравил.За него това е все едно да дишаш,обикновенно,ежедневи е,просто добри обноски...
Момчето мечта на всички момичета,за мен може да бъде Рая,но не -на мен трябва да ми е гадно и в действителност той е Ада,не изпратен е от Ада,за да ме побърква...Какво ли не бих дала,за да съм с него,всичко давам,каквото и да е,искам просто него и нищо друго....как може той да не разбира,да съм му толкова безразлична...

Както и
да е няма да пиша повече за да не става много дълга темата,че мога така да изпиша няколко страници.Напоследък пак ме е обзело някво странно чувство и изках да си излея душата.... 