Бихте ли признали изневяра?

[SolemnityOfDeath]

Ще кажеш, че темите на първа страница не са същото в по-голямата си част...

[Gr0zDan0v]

до сега не съм изневерявала..просто съм на мнението,че когато си с 1 човек си само с него и това е....ако вече ги няма чувствата няма смисъл да сте заедно
а пък и момчето ,с което съм за мене си е най-готинотокакто се беше изразила,така,че по-готин накъде :P
ако все пак се случи ще си призная,понеже имам доста будна съвест..което не винаги ми е от полза де

+1

[valdesbg]

Въпроса е че тях никой не ги съживява. Всяка тема която е изгубила смисъла си/изживяла е времето си бива забравена и отива на задните страници. И ако не се намери някой малоумник да я върне пак сред първите - ще е супер

А иначе... нали знаеш "Има хиляди теми като моята, ама аз държа да ми отговорите. Нищо че отговорите ще са същите. И ако може да не ме нападате че питам дивотии"

Глупава история, с която не можем да се преборим.

[CherryS]

много ясно че бих , боли ме уя се пак правил сам си кефа и тфа е, ако ми пука обаче за жената не бих изневерил

[hahavteen]

Бих си признала само ако искам да се разделя с човека с който съм. В противен случай ще си мълча.

[Vanish]

Не бих изневерил, че да казвам

[alex4o]

Да! 100% бих признала,защото ако стигна до там,че да изневеря на човека до себе си,то значи НЕ ГО ОБИЧАМ и искам да се разделим..Така че ако реша да изневерявам,то значи съм решила и да се разделя с човека до мен
Едва ли ако обичаш някого би изневерил,защото някой си друг бил по-хубав...

[mincheto]

Признавала, и винаги бих го направила .
Но искам и на мен да ми признават като са ми изневерили.

[IndependentGirl]

Не бих изневерила, за да си признавам.. :]

[Eliii]

Аз никога не съм изневерявала, защото съм адски моногамна, но ако някога го направя бих си признала. Имам един сериозен проблем - гузната съвест. А относно това дали другият е по-готин... Ем, всичко е относително.... Абсолютно всичко!

[LadyDi]

Я да повторя нещо, което пише малко по-напред в темата:

Признат грях - половин грях.
Непризнат грях - не е грях.

[kireca]

аз пък никога не бих си признал

[TheBeliever]

Досега не съм изневерявала и честно казано не мога да се поставя в такава ситуация. Мисля, че ако се стигне до изневяра, то ще е при вече разпаднала се връзка. Но отново казвам, не мога да си представя как бих действала.

[soul1199]

Основният ми въпрос е: Бихте ли признали на портньора си ако сте му изневерили и защо?
Изневерявали ли сте и защо?
Мислите ли, че ако обичате някого бихте му изневерили защото другия/другата е по-готин/а от него например?
Ако сте изневерявали как сте се прикрили после или споделихте директно?

Значи,когато съм с един човек съм изцяло с него,от мен няма,как да има изневяра,защото първо-не съм способна и второ-малко или много ще държа на този човек.Предпочитам,ако толкова искам някой друг да се разделя с приятеля си и тогава да тръгна към съответния,просто би ме глождило от вътре това,че съм изневерила.

[Sarabi]

Бих признала.
Друг е въпросът, че изневяра от моя страна е крайно невероятна, тъй като би била в разрез с всичките ми разбирания, ценности и принципи.

А ако изневеря И НЕ призная, значи ще съм стигнала до най-ниското ниво на упадък на човешката същност.

[BurnDown]

Не съм стигала до това положение и не мисля, че ще стигна, или поне се надявам, но все пак...не бих.

[LadyDi]

Абе как тука всички се обичате "толкус" много

[LovelyGirl]

^Не обичта е единствената причина, поради която да не изневериш.Поне за мен.

[LadyDi]

Вярването на един един човек не го прави задължително истина , нали така ? Ако се случи обратното..би ли искала да те държат " на тъмно " ?

Да.

[Muccia]

Първо да кажа, че гласувах с НЕ

Прочетох всяко едно мнение и искрено ми стана забавно "ДА бих признал/а, но това едва ли ще се случи..досега никога не съм го правил/а"

Как знаете, че ще си признаете, ако не сте били изправяни пред подобна ситуация?И аз едно време си мислех, че не бих изневерила, или ако се случи бих си казала и заминала..ДА АМА НЕ

Има различни определения за изневяра,но най - точно ми се струва "Изневяра е всичко това, което не искаш да разбере партньорът/ка ти "

Както при повечето и на мен ми липсваше близостта с партньора и тогава се появи момче, което в началото приемах изцяло прителски, но след време разговорите станаха по-интересни и естесвено се случи..да беше само целувка(някои ще кажат че не е много) но за мен самият факт за голямото желание беше достатъчен да се почувствам виновна

ДА чувствах се виновна, но не признах защото след такива ситуации макар и някои да намират сили да простят никога не е същото.И поради тази причина не исках да споделя Просто защото знаех,че ще има оттам нататък съмнения и глупости И да кажа, че никога не се случи нищо повече с другото момче..по тази логика щях да разваля връзката си заради 20секунди неконтролируемост

[pebals]

винаги ще си призная....

[hahavteen]

Хмм аз пък мисля че няма нужда да натоварвам човека който обичам с моите грешки. Нека ми тежи на мен на съвестта и нека на мен да ми е обица на ухото. Защо да си призная и да ми олекне а той да страда след като съм разбрала че съм сгрешила и няма да повторя? Не е правилно да се изневерява и аз също не мога да си представя да го направя но все пак никога не можеш да знаеш какво ще ти поднесе съдбата. За това и в предишното си мнение казах че ще си призная само ако съм осъзнала че не обичам човека с който съм и искам да се разделим. Макар че и тогава ще си помисля добре дали искам да го оставя с мисълта че не ми е дал достатъчно и съм потърсила близостта на друг...

[LoveLetter]

По-добре на "тъмно", отколкото вече да нямаш никакво доверие... Ако ще изневеряваш - пази си го за себе си.

Именно.

[GunSnSteelflowers]

Ами, ако наистина го обичам надали ще имам очи за друг.. Но ако е нещо временно и не съм сигурна в себе си може би бих го направила. И тогава бих му признала, няма смисъл да лъжа себе си и някой друг, просто ще приключа с въпросната връзка.

[krem4et0]

Абе как тука всички се обичате "толкус" много

Какво всъщност те притеснява? Че някои хора се самозаблуждават, че не е възможно двама души да не си изневерят или, че това е присъщо само на влюбения и хвърчащ из облаците човек да мисли така?

По темата: имала съм симпатии към друг в началото на връзката ни, но не съм предприемала нищо. Т.е. не съм изневерявала. Не бих изневерила, но за да не казвам никога, ще кажа, че не бих изневерила, ако все още обичам мъжа си. А спра ли да го обичам, вероятно няма да сме заедно. Както каза слънчице, ако искам да се разделим, бих му признала, в противен случай-не.

За мен няма по-готин, по-красив, и по-добър мъж. Такъв е на защото е най-най в света, а защото олицетворява моя идеал за мъж. Последните 5 години с ръка на сърцето заявявам, че няма мъж, който да ми е харесал поне малко, да не говорим на равно с половинката. И не говоря само визуално, а и като цяло. Извън добрия тон и приятелските отношения, към друг мъж не ми е трепвало НИЩО. Да не забравям, че и сексът за мен не е просто секс...абе дълга и широка.
По отношение на неговата изневяра важи същото правило. Не бих могла да живея и секунда с човек, който е докосвал друга...дори и за 1 път. Имам малко развито чувство за собственост и притежание. Самата мисъл би ме побъркала. Ако нещо направи, да го прави като хората - тихо и дискретно.