Хмм аз пък мисля че няма нужда да натоварвам човека който обичам с моите грешки. Нека ми тежи на мен на съвестта и нека на мен да ми е обица на ухото. Защо да си призная и да ми олекне а той да страда след като съм разбрала че съм сгрешила и няма да повторя? Не е правилно да се изневерява и аз също не мога да си представя да го направя но все пак никога не можеш да знаеш какво ще ти поднесе съдбата. За това и в предишното си мнение казах че ще си призная само ако съм осъзнала че не обичам човека с който съм и искам да се разделим. Макар че и тогава ще си помисля добре дали искам да го оставя с мисълта че не ми е дал достатъчно и съм потърсила близостта на друг...