Дам, интересни въпроси зададе. Това ми напомни за "Изгубени", където Джон Лок питаше Джак - "Ти човек на науката или на вярата си?". Е, може би аз съм човек на науката, защото досега нищо магическо не се е случило. (Не казвам, че не мога да повярвам на нещо, което не съм видял - не съм от този тип хора). А относно физиката... всичко във Вселената се измерва чрез нея, разстоянията, циклите и т.н. Друго доказателство е и този клип ---> http://www.youtube.com/watch?v=E2fswCPeu_Q , макар че не знам дали трябва да се приема като някакво неопровержимо доказателство за нещо. Всичко се обяснява с физиката. Аз съм християнин, но колкото повече опит натрупвам, толкова повече се отдалечавам от мисълта за религията да представлява нещо реално и истинско. Според мен тя е била създадена, за да се въведе ред в обществото. Но не мога да отрека и факта, че лошото, злото се наказва по някакъв начин от нещо си. (колкото и детско да звучи) Това, което съм видял досега ме е научило на тази мисъл...
Но да... сънищата... преражданията... изобщо душата... ние нищо не знаем за себе си. Не знаем кои сме, откъде идваме, къде отиваме.
Според мен има други като нас... или не точно, но някъде извън тази планета. Доказателство затова са рискунските на първобитните хора, които не са цъфтели от завидни творчески умове, а и на някои от иконите с Дева Мария и Христос в небето са били рисувани такива обекти. (Нищо чудно да са и колажи) И така... ако има Господ... кой е създал него? Откъде е дошъл големия взрив? Кой го е причинил... Господ го свърваме по принцип със земното, не с Вселената....Паралелни светове, духове(в които не вярвам), митични създания, магии(както каза ти)... проблема да не вярвам в тях е, защото никъде не е доказано, че съществуват или че са съществували... но да си призная, би ми бил по-спокоен живота, ако ги имаше.