Цитирай Първоначално написано от soult4ker
ами на кратко или на широко не знам от къде да почна, вече се отчайвам .......
тъй като имам мн възгледи за себе си през годините ив се отрицателни реших да прочета за аутизма и шизофренията ... кое как, сега ще ви обясня

на почти 18 години съм, пролетта на другата година ще ги правя
през годините, все съм бил аутсайдера в обществото
като малък се обличах все с едни и същи дрехи, не ги сменях поне седмица, не обръщахособено внимание на външния си вид, нито пък обръщах винмание на мнението на околните
като малък, когато се заговорех с някое момиче дори на шега и почнат детските подигравки, че се харесваме аз се сдухвах и спирах да говоря, за да не ме подиграват. много тъп съм бил
ебаваха ме яко, държах се тъпо, и ставах обект на подигравки което още повече ме караше да се затварям в себе си
почнах все по малкои по малко да общувам с хората
от училище се прибирах в къщи, пишех си домашните и т.н.
нашите не ми казваха нищо, не обръщаха внимание на социалния ми живот
за тях беше важно че съм добър в училище, имах само 6тици.
коетос времето ме накара да си говоря сам, на ум естествено.
но едва ли не, все едно ми говореше някой друг
- направи това, направи онова
все едно получавах команди от някой, което и сега е почти така
все едно съм се заковал в някакъв стереотип, някакво суеверие.
като вървя по улиците, гледам да не стъпам по фугите на плочките, а в самата плочка, което е смешно, но вътрешняи ми глас ми говори че е грешно да стъпиш на фугата, и за това и не го правя. Осъзнавам че е тъпо, но все пак ме е страх да стъпна, за да не стане нещо, параноя бе!
Когато остават 4:30 минути до нещо важно примерно, аз казвам че остават 5 минути, защото ако кажа по-малко, напрмер 4, вярвам че то няма да се случи. Примерно чакането на междучасие.
до тук с тези работи, продължавам на татък.
осъзнах тези работи за себе си, преди няколко години, когато станах 8ми клас и ме приеха в техникум
реших да обърна друга страница и да стана нов човек, там хората не ме познават и можеше сред тях да се впиша като някой си
търсех си приятелка, вече бях 8ми клас а нямах
кофтито е че до ден днешен не съм намерил, продължават да ме отбягват.
не мога да завържа 2 приказки като хората с тях, все нещо бъркам
а и вътрешния ми глас по някога пречи
все си казвам, има време, ще се оправи
ама ядец, не се оправя, продължавам да съм в батака
хората казват, да излизам повече, да ходя по дискотеки
ама приятелите ми, които смятам за такива и ме познават от много малък, са малко, с тях рядко се събирам за нещо, било то да си говориме целенасочено ...
а сам да отида някъде не върви
но не ме свърта, не мога да седя повече така, затворен.
тъпотое също, че и родителите ми не са обърнали внимание върху това, не са го разбрали, а аз не смятам да им споделя - мамо тате, така и така аз съм психопат, дето не гос луша главата и не познава повееч от 5 човека от както е жив
не знам къде бъркам в общуването с момичета, запознавам се с някоя, говорим си, излезем някъде с познати, за по кафе (както казах от 8ми клас се опитвах да се впиша в обеството, така че излизам по някой път някъде с някои хора, но ерядкост).
и така, няма проблем, всичок е точно, все едно сме се познавали от години с нея.
когато дойда момента, обаче да исопделя какво мисля ич увствам за нея, тактично ми казва че не съм неин тип, а след това всяко здрасти от моя страна, бива неутрализирано с някоя обида от нейна страна, че вече едва ли не съм и противен
незнам какво да правя
другата ми надежда е, ако вляза в университет в друг град, там да започна нов живот, но гадното чувство ми казва че щее същото както след 8ми клас, само частично
дайте ми някакъв съвет
не знам, дали да не ходя при някой лекар, но ще стане сложно, вече и нашите ще научат, а те са много консервативни хора и не ми се мислят последиците какви ще са.
твърде интелигентен си.

от КАКВО всъщност се увличаш? - IT, книги, изкуства......?