Има ли надежда?

[dirtyyytruth]

Има ли надежда да намериш правилния човек, който уверено да застане зад теб в така популярното „в добро и лощо”? Има ли, защото бройката на любовните разочарования свидетелства точно обратното. Успокоението:”Някой ден ще се появи мъж и за мене” не е ли пълна заблуда, перде на очите?
След повечето от разделите, жените са склонни към депресии или са подвластни на мотото:”Клин клин избива”. Реват, късат си нервите или се спукват от купони, постоянно опиянени от алкохол-общо взето изместват едната пристрастеност към бившия с пристрастеност към друг мъж или нещо. Скоро обаче надеждата сякаш като феникс възкръсва и те изричат отново съдбоносните думи:”Обичам те” на следващия „единствен в сърцето им”. И така пак и пак. Не отричам наистина има и големи щастливки, срещнали и успели да задържат близо до себе си любимия мъж. Може би и затова са наистина щастливки, защото това все повече е рядкост. Хората се разкрепостяват, отхвърлят оковите на брака, полиномията...дори предпазните средства, сякаш не виждат че всичко е до едно време...а после накъде и с кого?
Уж „надеждата умирала последна”, но на мен почва да ми писва да съм геориня от сапунен сериал епизод след епизод. И не съм сигурна и че след 1001 епизода ще има happy end за мен?
Въпроса, който отправям към вас е:
Надеждата възобновяем ресурс ли е или се изчерпва с времето?

[Lysit0]

При всички е различно според мен.Ето например преди време се скарах сериозно с моя приятел,каза ми ,че вече не ме обичал и късаме,обаче аз продължавах да вярвам,и по -точно не да вярвам,a да знам,че ме обича,обича ме така както не е обичал до сега и ще се върне при мен, и така и стана .Сега отново сме заедно и щастливи.Така,че според мен надеждата умира последна при всяко едно отношение.....

[DJ_Mrav4o]

Както казват "Надеждата умира последна.". Пък и всеки избира сам Човека, с когото да остарее, така един вид сами сме си надеждата. Вярно е, че не се намира лесно, но хубавите неща изискват търпение.

[ItalianMafia]

Надеждата е загубена завинаги.. След като си се разочаровал прекалено много пъти започваш да не вярваш на нищо и в нищо..
Отдавна съм спряла да се надявам на каквото и да било. защото разбрах, че ако не си давам напразни надежди после няма да оставам разочарована..

[Kukumqvka]

Надеждата,умира последна .. но все пак умира.. Едни надежди се осъществяват, други не – и така пак цял живот. А защо се надяваме? Защото надеждата е приятна, изпълнена с положителни мисли, емоции и чувства или пък защото просто е необходима, за да преживяваме трудностите, да ги отричаме или омаловажаваме. Надеждата ни е необходима, за да се изправим пред трудностите, за да повярваме в доброто, за да не забравяме, че сме човешки същества, които мислят и вярват в доброто ..

[NeZaPoznat]

Има ли надежда да намериш правилния човек, който уверено да застане зад теб в така популярното „в добро и лощо”? Има ли, защото бройката на любовните разочарования свидетелства точно обратното. Успокоението:”Някой ден ще се появи мъж и за мене” не е ли пълна заблуда, перде на очите?
След повечето от разделите, жените са склонни към депресии или са подвластни на мотото:”Клин клин избива”. Реват, късат си нервите или се спукват от купони, постоянно опиянени от алкохол-общо взето изместват едната пристрастеност към бившия с пристрастеност към друг мъж или нещо. Скоро обаче надеждата сякаш като феникс възкръсва и те изричат отново съдбоносните думи:”Обичам те” на следващия „единствен в сърцето им”. И така пак и пак. Не отричам наистина има и големи щастливки, срещнали и успели да задържат близо до себе си любимия мъж. Може би и затова са наистина щастливки, защото това все повече е рядкост. Хората се разкрепостяват, отхвърлят оковите на брака, полиномията...дори предпазните средства, сякаш не виждат че всичко е до едно време...а после накъде и с кого?
Уж „надеждата умирала последна”, но на мен почва да ми писва да съм геориня от сапунен сериал епизод след епизод. И не съм сигурна и че след 1001 епизода ще има happy end за мен?
Въпроса, който отправям към вас е:
Надеждата възобновяем ресурс ли е или се изчерпва с времето?

Слез на земята уважаема ....

[THeCheRry]

Надеждата,умира последна .. но все пак умира.. Едни надежди се осъществяват, други не – и така пак цял живот. А защо се надяваме? Защото надеждата е приятна, изпълнена с положителни мисли, емоции и чувства или пък защото просто е необходима, за да преживяваме трудностите, да ги отричаме или омаловажаваме. Надеждата ни е необходима, за да се изправим пред трудностите, за да повярваме в доброто, за да не забравяме, че сме човешки същества, които мислят и вярват в доброто ..

+1

[SuperBadSuperFresh]

Ако нямаше надежда,нямаше да са познати 95% от нещата за които знаем сега.Надеждата е живот.Мислела съм го в най-тежките моменти от живота си и в най-хубавите.Мисля го и сега.

[kobrichka]

Аз вярвам в това, че надеждата умира последна. Това е нещото , което никой не може да ти вземе. Когато всичко изчезне и загуби смисъл, когато всичко се срива пред очите ти и когато мислиш, че всичко е загубено...точно тогава остава надеждата. Надеждата за нещо по-добро, надеждата за това, че след "Всяка буря идва слънцето", надеждата че всичко ще се оправи. Според мен, тогава когато умре надеждата умира и самият човек.

[ItalianMafia]

Слез на земята уважаема ....

от високо е болезнено ..