досега не си спомням толкова време да съм тъгувала по някое момче.Обикновено нещата са ми за седмица-две.И винаги е било че когато не мога да имам някой го искам,и когато го имам не го искам.Странна работа.Ениуей,ходихме 1 седмица ( ) сичко беше пърфект и после той ми изтърси че му било писнало.. (края на април) а ден преди това ми разправяше колко му е хубаво как на рдто ми ще сме заедно,как не искал да ме изоставя никога....и накрая и рдто си прецаках,заради него направих сумати глупости...и още не мога да си го избия от главата.Попринцип той живее в градче близо до моя град,а там имам баба.И отидохме с приятелки уж на гости .Стори ми се че го видях веднъж там но немога да бъда сигурна..Мислех да се самоубивам (уот дъ фак ;д ) вече разбира се не си го мисля.....обаче той адски ми липсва...и се съсипвам така.....мерси за изслушването..... а сега ако имате идеи как да си го върна може да споделите