Децата с увреждания - отглеждане, или евтаназия?

[Canis_Dirus]

Споделете мнението си по въпроса.
Редно ли е децата с недъзи, било то физически, или умствени, да бъдат отглеждане и да се подържа тяхното съществуване, или да бъдат евтаназирани по "хуманен" начин.


Моето лично мнение е, че подобни индивиди влошават качествата на вида и затрудняват неговото оцеляване. Тоест е хуманно и логически и морално правилно да бъдат евтаназирани.
Разбира се това е решение от типа "днес-за-утре-за-други-за-другаде", което е много трудно за разбиране. Докато решението да бъдат отглеждани е решение "днес-за-мен" и касае съвестта ми днес.

[plmn]

мисля, че такива деца трябва да бъдат лекувани до момента, в който си проличи (ако си проличи), че няма шанс за излекуване. трябва да се направи всичко възможно детето да бъде върнато към нормален начин на живот. ако това не е възможно, съм на мнение, че е по-добре добре "да бъдат евтаназирани по "хуманен" начин". не виждам смисъл детето да живее в мъки цял живот, да гледа как живота тече покрай него, без неговото участие в него... би било много тежко и на родителите да се грижат за такова дете.

[Riot]

Евтанзия!!!
Един съсипан живот е това, хубавото е, че те не го осъзнават (повечето)
Лошото е, че съсипват живота на всички около тях, жалко но факт

[Canis_Dirus]

мисля, че такива деца трябва да бъдат лекувани до момента, в който си проличи (ако си проличи), че няма шанс за излекуване. трябва да се направи всичко възможно детето да бъде върнато към нормален начин на живот. ако това не е възможно, съм на мнение, че е по-добре добре "да бъдат евтаназирани по "хуманен" начин". не виждам смисъл детето да живее в мъки цял живот, да гледа как живота тече покрай него, без неговото участие в него... би било много тежко и на родителите да се грижат за такова дете.

A кой ще определи, кога идва този момент? Вероятно би било доста по-евтино и ефективно, ако не ги лекуваме изобщо. Вярно, че го има момента на възможната грешка, но ще гледаме да я сведем до приемливи стойности.

[Riot]

Хуманноста и съжалението са пречка по този въпрос

[Loshotia]

Евтанзия!!!
Един съсипан живот е това, хубавото е, че те не го осъзнават (повечето)
Лошото е, че съсипват живота на всички около тях, жалко но факт

Не е един съсипан човешки живот, а на цяло семейство. Имаме съседско семейство с такова дете. Всички средства и внимание са насочени натам. Не може да говори- издава всякакви звуци, на 16-17 е вече и дори става агресивен. Опасно е. Въпреки това евтаназията ми се вижда доста краен изход.

[plmn]

мисля, че такива деца трябва да бъдат лекувани до момента, в който си проличи (ако си проличи), че няма шанс за излекуване. трябва да се направи всичко възможно детето да бъде върнато към нормален начин на живот. ако това не е възможно, съм на мнение, че е по-добре добре "да бъдат евтаназирани по "хуманен" начин". не виждам смисъл детето да живее в мъки цял живот, да гледа как живота тече покрай него, без неговото участие в него... би било много тежко и на родителите да се грижат за такова дете.

A кой ще определи, кога идва този момент? Вероятно би било доста по-евтино и ефективно, ако не ги лекуваме изобщо. Вярно, че го има момента на възможната грешка, но ще гледаме да я сведем до приемливи стойности.

мисля, че родителите, като такива, са длъжни да направят и осигурят най-доброто за детето си. към това включвам и лекуване в специализирани медицински заведения, от кадърни квалифицирани лекари. мисля, че би трябвало те да бъдат хората, които да дадат най-компетентно мнение за това, дали детето има реален шанс за оцеляване. въпреки че, понякога и това не е абсолютно точно. не се знае дали детето няма да се оправи от само себе си с времето. вярвам, че има и такъв вариант. така или иначе решение трябва да бъде взето, и ако прогнозите са много лоши, по-добре решението да бъде взето в полза на детето, а не против него.

[Canis_Dirus]

Не е един съсипан човешки живот, а на цяло семейство. Имаме съседско семейство с такова дете. Всички средства и внимание са насочени натам. Не може да говори- издава всякакви звуци, на 16-17 е вече и дори става агресивен. Опасно е. Въпреки това евтаназията ми се вижда доста краен изход.

Е вярно, че проблема не е прост, но погледни от тази страна. Ако още при раждането детето е с тежки увреждания и може да бъде евтаназирано преди да се обособи като личност, да му бъде дадено име и тн, колко усилия би спестило на всички. Ако майката и бащата имат възможност да имат друго нормално и здраво дете не лишават ли по този начин от живот един пълноценен индивид?

[Riot]

Не е един съсипан човешки живот, а на цяло семейство. Имаме съседско семейство с такова дете. Всички средства и внимание са насочени натам. Не може да говори- издава всякакви звуци, на 16-17 е вече и дори става агресивен. Опасно е. Въпреки това евтаназията ми се вижда доста краен изход.

Е вярно, че проблема не е прост, но погледни от тази страна. Ако още при раждането детето е с тежки увреждания и може да бъде евтаназирано преди да се обособи като личност, да му бъде дадено име и тн, колко усилия би спестило на всички. Ако майката и бащата имат възможност да имат друго нормално и здраво дете не лишават ли по този начин от живот един пълноценен индивид?

Няма да убедиш жена
че евтанзията е наложима в подобен случай

[Loshotia]

E в такъв случай- да. Но когато стане време за избор- дом или в семейството, рядко разума побеждава, емоциите взимат връх.

[Riot]

E в такъв случай- да. Но когато стане време за избор- дом или в семейството, рядко разума побеждава, емоциите взимат връх.

Заради емоциите из между "великите личности" няма жени

[plmn]

E в такъв случай- да. Но когато стане време за избор- дом или в семейството, рядко разума побеждава, емоциите взимат връх.

Заради емоциите из между "великите личности" няма жени

има нещо такова. разум > емоции

[Loshotia]

Не смятам, че решенията в едно семейство се взимат само от жената.

[Canis_Dirus]

E в такъв случай- да. Но когато стане време за избор- дом или в семейството, рядко разума побеждава, емоциите взимат връх.

И когато емоциите вземат връх взимаме ирационално решение, поради което после всички страдат.

Това според мен е пропуск на образователната система - не учи, как да се взимат рационални решения. Ако още от малки имахме умение да взимаме рационални решения щяхме да предотвратим доста войни и епидемии от заразни болести.

[plmn]

Ако още от малки имахме умение да взимаме рационални решения щяхме да предотвратим доста войни и епидемии от заразни болести.

Които всъщност за огромна машина за пари.

[Canis_Dirus]

Ако още от малки имахме умение да взимаме рационални решения щяхме да предотвратим доста войни и епидемии от заразни болести.

Които всъщност за огромна машина за пари.

Но нали уж искаме да живеем в един по-добър свят?

А така какво става? Който мисли рационално успява, който не - затъва в собствената си мизерия!

[Loshotia]

Това за по- добрия свят е прекалено относително разбиране.

[plmn]

рационалните личности имат по-високо шанс за успех, пред тези, които се уповават на чувствата. тук съм съгласен с теб, че това трябва да се учи още в училищата. повече такива хора биха допринесли в положителен аспект за изграждането на 'по-добрия' свят.

[machoka]

Канисе, не си достатъчно обективен, защото не си го раждал ти през задника си това дете..

за това Риот каза нещо много умно - не можеш да убедиш жена, че трябва да си евтаназира отрочето, колкото и недъгаво да е то. Наречи го емоция или съжаление - не я одобрявате - но това е което ни прави доминиращ вид и ни различава от животинския.

[shadow4e]

Канис, нещото не са толкова прости. В повечето случаи проблемите се остановяват в по-късна възраст на детето. А когато ти вече си го приел в дома си и си го гледал няколко месеца, няма да можеш да го евтанизираш. Поне на мен сърце не би ми дало.

Но да едно дете, което е глухо и сляпо и съответно нищо не разбира от живота, не може да говори, не разбира кой си ти, е в голяма тежест и в повечето случаи страдат братята и сестрите му, защото тези деца са по-агресивни и въобще не знаеш какво да очакваш, че могат да направят.

При другите физически увреждания като напрамир само слепота или само глухота, не мисля, че би била удачна евтаназията, ако нямат псичихчни увреждания. Те си се развиват съвсем нормално и това, че са слепи, не означава, че не биха били полезни за обществото.

[Canis_Dirus]

Това за по- добрия свят е прекалено относително разбиране.

Като имаш да раздаваш 1000 точки за 200 критерия, които могат да са от 1 до 10, то не може всички да са на 10.

Обаче все пак всеки дърпа чергата към себе си. Едното е за сметка на другото. Trade-offs!

Съвършено щастие за съвършени индивиди няма!

[Canis_Dirus]

Канисе, не си достатъчно обективен, защото не си го раждал ти през задника си това дете..

Точно в случая аз съм обективния, защото няма субкетивни чувства в мен.

Канис, нещото не са толкова прости. В повечето случаи проблемите се остановяват в по-късна възраст на детето. А когато ти вече си го приел в дома си и си го гледал няколко месеца, няма да можеш да го евтанизираш. Поне на мен сърце не би ми дало.

Но да едно дете, което е глухо и сляпо и съответно нищо не разбира от живота, не може да говори, не разбира кой си ти, е в голяма тежест и в повечето случаи страдат братята и сестрите му, защото тези деца са по-агресивни и въобще не знаеш какво да очакваш, че могат да направят.

При другите физически увреждания като напрамир само слепота или само глухота, не мисля, че би била удачна евтаназията, ако нямат псичихчни увреждания. Те си се развиват съвсем нормално и това, че са слепи, не означава, че не биха били полезни за обществото.

Пак опираме до конфликта разум-чувства.
Под недъзи нямам предвид - сляпо с едното око примерно, или с говорен дефект.
Говоря за тежки мозъчни увреждания и тежки форми на аутизъм.
Тогава проблема е още по-засукан, защото е трудно да определиш, дали тези същества изобщо могат да водят живот според нашите разбирания. Дали за него евтаназията не е е по-доброто решение?

[amk933]

Има такива деца, на които така и така няма как да им се помогне. Те се мъчат, колкото и да се лекуват. Те не разбират нищо от живота и не биха могли да разберат. Няма смисъл да се влагат средства при тях, вместо с тези пари да се помогне на деца, които все пак имат някакъв по-добър шанс и изгледи за един нормален човешки живот, а не ходене по мъките докато са живи. Но това с евтаназията никога няма да стана заради хуманната Европа, която от много хуманност и демокрация вече не може да се оправи със собствените си проблеми с имиграцията.

П.С.: Горе споменахте, че една майка не може да си даде детето, колкото и недъгаво да е то. Да, обаче, нека ви напомня, че масата такива деца биват зарязвани по домовете и държавата се грижи за тях. Ако си ги гледат родителите на техни разноски ок, но иначе както казах и по-горе по-добре тези пари да отидат при дете с шанс.

[krem4et0]

Да са ми живи и здрави родителите, че въпреки вроден сърдечен дефект са ме задържали, отгледали и са ми осигурили лечение. Не, че нещата са точно в този контекст, но все пак да се грижиш за болно дете при наличие на вече здраво такова не е лесен избор. Не говоря много по темата, защото майка ми доста се разстройва, но знам че пред нея не е стоял въпросът дали да ме задържи и дали да ми помогне. За щастие нещата при мен са се наредили чудесно, жива, здрава и права съм си. Приемам темата лично, защото може реално да ми се наложи да направя подобен избор след средата на бременността си. Не пожелавам на никоя жена да се измъчва дори за миг, че е възможно да предаде нещо подобно на детето си. Откакто навлязох в детеродна възраст и ми се появиха желания за бебе, постоянно си задавам този въпрос. Транспозицията на големите съдове е лечима (аз съм доказателство), но си е бреме за родителя и за детето много години. Винаги съм се приемала за различна, винаги съм била ограничавана от спорт, стрес, натоварване. Дори фактът, че ми се е обръщало повече внимание от страна на "другарките" в детската градина за мен е бил меко казано неприятен. Не знам дали бих искала това за детето си, ако има вероятност да е с подобен дефект. А твърде възможно е да си остана изолиран случай и в двата рода...
Да, темата е интересна и ще я следя, но от позицията на такова дете, чиито родители са могли да решат, че е пречка.
Може и да е емоционално, но изобщо не си представям да убия детето си. Може би ако в ембрионална фаза се открие нещо страшно-да. Но живородено никога не бих го убила.
И тук съм на принципа-който има матка, той решава!

[amk933]

^Това е тежко, но все пак е лечимо. Има много деца, които се раждат с изключително тежки фроми на аутизъм, синдром на Даун и какви ли не други психиатрични и генетични заболявания, които не им дават шанс за истински живот. Ти разбираш живота и го живееш като всички нас, но те не могат. Има много деца, които не могат да се движат дори. Аз мисля, че евтаназията е за по-тежки случаи. Неслучайно написах, че деца, които имат някакъв шанс като теб, трябва средствата на държавата да отидат при тях, а не при тези, за които животът дори с медикаменти и лечение би бил едно мъчение. Иначе, ако родителите искат да си го гледат, няма проблем, но повечето родители зарязват такива деца и държавата им бере гайлето, което не е редно.