Пак аз. Този път е доста лично, но ме тормози. Гледам болен човек. Баба ми е много болна, на легло и нищо не може да прави сама, а и в повечето време е неадекватна. Вчера се наложи да и отворя устата насила за да я нахраня, защото в противен случай след току - що поставения инсулин захарта щеше да падне, нямаше да мога да овладея положението, следва диабетична кома и смърт без да мога да направя нищо по въпроса. Знам, че въпреки това, че съм използвала сила съм постъпила правилно, но изпитвам ужасни угризения. Не съм я наранявала, просто поставих залък, който да сдъвче в устата и. Как мога да се оттърва от чувството за вина?