Излизам,заставам отстрани на живота за да погледам и да помисля наистина трезво, и всичко минава като на филм,толкова бързо.Знам,че моите родители със съветите си искат да ме предпазят от грешките,които те са преживели да не се случат на мен,но ако не ме заболи,не усетя поражението с цялата му сила,как ще се науча?Общувам с много хора,гледам да избера всичко най-добро от тях,за да създам един наистина истински ЧОВЕК,без маска,без лъжи, и този човек да съм аз.Искам и очаквам много неща от живота,понякога той повече взима отколкото дава,но постоянно се боря за нещо,за да усещам че живея.Много лъжи и измами ме вкараха в пътя,предателства и интриги отвориха затворените ми очи,отсявах хората и накрая единствения човек на който мога да имам доверие съм аз.Човек расте с течение на времето,колелото на живота изглажда ''ръбчетата'',или оставя непоправими дупки...