Първо да поздравя автора за хубавата тема!

Аз мога да кажа, че до сега живота ме научи, че нищо не се постига лесно, а трябва много труд за да успяваш и да вървиш напред. Това е една непрестанна борба в която главният герой съм аз! Мнението ми по редица въпроси в много случай не съвпада с това на други около мен (особенно на по възрасното поколение, в което визирам родителите ми и т.н.), но винаги съм готов да ги изслушам и да чуя и тяхното. Все пак много дължа на родителите си, че са ме отгледали по такъв начин, че да бъда по-добър човек. Винаги съм готов да помогна на когото и да било, ако е в нужда - стига това да е по силите ми. Все пак и аз понякога греша в преценката си и допускам грешки, но съм готов да си ги призная и да се поправя...