...Със всеки ден имам чувството ще пораствам все повече и в същото време продължавам да се чувствам и като дете. Странна работа... Но порастването е повече...себепознаване и...самоосъзнаване... С времето виждам колко съм била невежа преди и каква съм сега... Преди бях тъпо лапе ^^ Сега не вярвам на никой,дори да е най-честният. Не ми пречи. Не очаквам нищо от никой и така не си позволявам да се разочаровам. Често се държа лицемерно от любезност. Добро съм си,какво да се прави. ^^ Напоследък не мога да контролирам искреността си,но пък и това не ми пречи много понеже има вероятност хората да си помислят,че не говоря сериозно.. забавно е ^^ Малко ми е отчаяно понеже до сега не съм срещнала и един различен човек,който да ми е интересен ужасно много...освен един който дори не познавам лично,а си пишем от 3 години сигурно...
хъм...често казано не се виждам след време понеже съм страхливо и не знам как ще се оправям...не знам какво ще работя,какво ще завърша и какво е бъдещето ми...
Когато ми е трудно и вече не издържам на нещо си казвам злобно на ум че ще се оправя и че всичко ще се промени...тъпи кризи ^^ на следващия ден е по-добре де ^^
И все пак никога не съм себе си пред никой,освен най-близките ми май... Това също не ми пречи. йей... Не чувствам вина или каквото и да е лошо чувство. Малко ме е яд,че не съм особено общителна...ама какво да се прави ^^
Не мога да се определя каква личност съм...би било ограничено Оо Както се казваше..."Да определиш значи да ограничиш..."
Сложно ми е да се описвам... стига толко ^^