Как се изградих като личност?

[x3eme]

На какво ме научи живота?
Идеята е да споделим начина по който създаваме мнение,начина по който се приобщихме.
Как гледам аз на нещата и трезва ли е моята преценка във различни ситуации?

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

за себе си ли питаш или за всеки индивидуално?

За мен: Живота ме научи, че няма безплатен обяд. Не всяка усмивка ти желае доброто. Не всички сметки излизат. Няма константи. Иска се много труд и упоритост, постоянство и саморегулация. Всичко трябва да се създава, направлява, променя или премахва с търпение и спокойствие.
Мнение създавам на база наблюдения и моито лични възприятея. Понякога е грешно или неудобно. Трябва мнението да е плаващо и пластично.
Начина на приобщаване зависи доста и от другите. Ако те те отблъснат всичко се обезсмисля. Не съм за наглостта.
Трезвостта на преценките зависи страшно много от ситуацията и от другите. Доколко едно решение и рациално за теб, то може да бъде умаловажено, успорено или изкривено от друг.
Реализма в преценките се изгражда с опита, който трупаме във важни моменти.

[x3eme]

[quote="SmiLeHappyEnjoyMyPaiN"]за себе си ли питаш или за всеки индивидуално?[quote]

За себе си знам,имах предвид за всички.

[doomkillerr]

Първо да поздравя автора за хубавата тема!

Аз мога да кажа, че до сега живота ме научи, че нищо не се постига лесно, а трябва много труд за да успяваш и да вървиш напред. Това е една непрестанна борба в която главният герой съм аз! Мнението ми по редица въпроси в много случай не съвпада с това на други около мен (особенно на по възрасното поколение, в което визирам родителите ми и т.н.), но винаги съм готов да ги изслушам и да чуя и тяхното. Все пак много дължа на родителите си, че са ме отгледали по такъв начин, че да бъда по-добър човек. Винаги съм готов да помогна на когото и да било, ако е в нужда - стига това да е по силите ми. Все пак и аз понякога греша в преценката си и допускам грешки, но съм готов да си ги призная и да се поправя...

[x3eme]

В момента се сещам за един цитат от песен,доста точен.
"Вече толкова години боря се и знам,че малко ще получа от това което дам".
Така ли е всъшност?

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

В момента се сещам за един цитат от песен,доста точен.
"Вече толкова години боря се и знам,че малко ще получа от това което дам".
Така ли е всъшност?

Според мен е така. Живота никога не ми е давал много. Винаги единствената алтернатива съм бил аз в преследвате на отделни цели, били те материални, социални, душевни. Усилията по пътя на определена цел се определят от самия човек. Наистина не мисля, че има баланс труд:резултат , но има зависимост, колкото повече от 1то, толкова повече от 2то. В настоящата реалност има и парадокси, които нямат обяснение, поради неразумното им естество. Сложно е.

[InnchetO]

x3eme написа:
В момента се сещам за един цитат от песен,доста точен.
"Вече толкова години боря се и знам,че малко ще получа от това което дам".
Така ли е всъшност?


Ами според мен не е така. Или по-точно няма определена крайност. Според мен всичко се връща по един или друг начин, от една или друга страна. Примерно- можеш да дадеш на някой подкрепа, а той да не ти върне подкрепа, а просто уважение. Само че има една черта, която съм забелязала в доста хора и тя е ако дадеш 2 ябълки, чакаш да ти се върнат и 2те, не 2 портокала, не 2 круши, което според мен е глупаво. За да успееш, за да направиш нещо, каквото и да било в живота, ти трябва да дадеш труд и упоритост, а в замяна получаваш начин на живот.
Така че.. всичко се връща, но не винаги под формата, под която си го дал.

[Shalala]

Въпреки че не съм баш за този раздел,ще се изкажа,пък мод. ако сметнат да премахнат мнението.

през тези проклети 15. години,съм научил че не всичко ти се поднася на готово,приятелите са всичко,трябва да бъдеш доста задкулисен,да не бъдеш открит,да не говориш, а слушаш повече.
Мисля че по въпросът мога да изпиша доста,но няма смисъл защото граничи с горните мнение,и мога да стана банален.

Поздрави,за темичката.

[b0Nb0n]

живота чрез умразата си към мен ме научи да го обичам
обичаи ги за да те мразат по хубаво от тва няма

[YakUZa777]

Мисля, че съм реалист, не съм емоционален човек, винаги когато объркам нещо търся грешките в мен, вадя си изводи от тях и се старая, да не ги повтарям. За някой неща си ме мързи, за други не. А за вбъдеще все още го обмислям.

[Canis_Dirus]

Да перефразирам Вапцаров:

Но във форума попаднал на хора
и станал
човек



А още ми е рано да си правя равносметки, или да пиша автобиографии. Да не да съм някой Уейн Руни - на 25 - две книги написани и една прочетена.

[DimovB]

финансовото състояние, тежките моменти, моментите на изпитания и разочарования.. те ме изградили в голяма степен като характер и са ми отворили очите за много истини

[Ufff]

В момента се сещам за един цитат от песен,доста точен.
"Вече толкова години боря се и знам,че малко ще получа от това което дам".
Така ли е всъшност?

Така е. Затова и не харесвам поговорки от сорта на "дай и ще ти се даде". Пълни глупости. Правия това, което смятам за редно, което искам. Давам, колкото мога да си позволя да изгубя, защото никой насреща не ми е длъжен.

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

Трудно приемам пораженията. Трябва да поработя в тази посока, както и да да поумокотя темперамента си. Мисля, че работя в тази посока. Дано пожъна ... дано

[x3eme]

Трудно приемам пораженията. Трябва да поработя в тази посока, както и да да поумокотя темперамента си. Мисля, че работя в тази посока. Дано пожъна ... дано

Опитай да приемеш поражението като стимул да се справиш при следващия опит.

[Snickers]

За крехката ми възраст съм се научила на не много неща, имам още много хляб да ям и да вървя по дългия си път.
Научих се, че безплатен обяд няма. Научих се, че ако не полагам усилия няма как да получавам нещо в замяна. Разбрах, че не всички сме равни пред закона. Научих се, да отстоявам позицията си. Научих се да приемам грешките си, като вниквам в тях и ги премислям добре, а след това си нося последиците, ако има такива, а то почти винаги има. Научих се да бъда оптимист и да вярвам в себе си. Научих се да преследвам целите си. Разбрах, че в живота всеки се среща с трудности, които трябва да превъзмогне сам. Научих, че ако сама не си помогна, няма кой друг. Научих се да ценя живота, колкото и коварен да е понякога. Научих се, да не се примирявам, а да се боря до край.
За друго не се сещам. Както казах по - горе-има още много хляб да ям.

[Briseis]

аз все още се изграждам като личност, за да правя някаква генерална равносметка.

но много от възгледите ми за живота за изградени на база на литературата. има книги, които преобръщат представите и променят мисленето.

[x3eme]

^^Не книгите те градят като личност,ударите които нанася живота го правят.

[deFakto]

Като личност не съм се изградил все още .. Усещам че някои черти в характера ми са някак си зависими .. Поради факта че живеем в не особено добра държава ,мога смело да потвърдя че манталитета ми на живот и навиците които притежавам са 'обучени' за живот без майка ми .. Факта че съм израстнал без баща ,ме направи автоматично мъжа в къщата още от крехко детство .. Рисковете и действията ,в части супер правилни ,се дължат именно на това .. Доста неща ми избягват ,но има време ..
Брато много яка тема ,поздрав ..
И раздела е як майна ,стига да не го окендзат .. : О

[hottie]

Не мога да дам толкова категорични отговори. Знам единствено, че това което ме направи силен човек са разочарованията, загубите и грешките в живота ми.

[caseoftheex]

Живота ме научи единствено и само да не се доверявам на хората.

[malone]

Е на 19-се трудно мога да си дам равносметка.Видял съм някаква малка част от живота и то пречупен през призмата на заобикалящите ме проблеми.Моето мнение се препокрива с това на hottie,наистина по добър учител от грешките няма.Може би в известна степен най-важния житейски урок,който всички хора трябва да научат е като паднат да знаят как да се изпарявт.

[evi_vd]

[quote="malone"Може би в известна степен най-важния житейски урок,който всички хора трябва да научат е като паднат да знаят как да се изпарявт.[/quote]
това, което ме оформяше горе-долу като личност - особено в последната половин година, беше волята за живот и преусперитет, която противопоставях на съдбата ми, която буквално ме лишаваше от абсолютно всичко, което исках. Поне борейки се срещу тия драми.. човек става по-силен. Ако се остави да го завладеят е жалък

[kypo]

аз мога само да споделя една умна мисъл - "опит, така наричат хората грешките си"
та много съм опитен деа

[Nakadah]

че аз на 20 години каква личност мога да бъда?
та аз дори още не съм завършил бакалаварска степен...